Пиесата „Няма ток за електрическия стол“ от съвременния български писател Александър Секулов с режисьор Деян Пройковски имаше отлична премиера снощи в изпълнение на актьорите Васил Зафирчев и Исидор Йованоски на сцена „Петър Пърличко“ в Народния театър "Йордан Хаджи Константинов-Джинот“ във Велес, 

Многобройната публика в пълната зала в края на 90-минутния спектакъл възнагради актьорите с продължителни и силни аплодисменти, възгласи и ответен бис, заедно с целия актьорски състав на постановката.

Музиката е дело на Сашко Костов, който свиреше на живо по време на играта на двамата актьори с различни рециклирани инструменти и гласово изпълнение. Драматург е Сашо Димоски, автор на сценографията и плаката на пиесата е Филип Коруновски, а оператори са Данчо Стефков и Александър Костов.

Това е второто сътрудничество на режисьора Деян Пройкоски след миналогодишната пиеса „Ад“, която се игра с голям успех и към която все още има голям интерес сред публиката. Деян Пройковски е един от най-значимите театрални режисьори в региона. Портфолиото му включва голям брой ярки заглавия от историята на световната драматургия и литература, реализирани в най-специализираните театрални къщи, отличени с най-значимите театрални награди.

Режисьорът Деян Пройковски в изявление пред МИА уточнява, че пиесата "Няма ток за електрическия стол" има няколко пласта, а едно от важните неща, с които се е занимавал като режисьор, е въпросът още от Сократ - от коя страна са затворнически решетки и от коя страна е свободата:

"Значи цялата тема между палача и жертвата или обвинението, или процеса е без познаване на неговата история. Всеки човек, когото срещнем на улицата, е отделна вселена сама по себе си и има своя история.Тази пиеса говори точно за това, някак си пиесата Диоген посред бял ден тръгва да търси човека, тоест човешкото в човешкото", подчертава Пройковски.

Той подчертава, че е смятал, че самата форма на пиесата трябва да има много детайли. Ето защо има и онзи видео формат зад актьорите, където можете да видите всяко докосване, да усетите всеки дъх, всеки поглед.

"Защото смятах, че в едно малко пространство двама души трябва да прекарат един час или може би цяла вечност, така че някак си публиката да лови всички тези детайли, нюанси на падане и издишване на душата", обясни Пройковски.

Той съобщава, че е работил по текст на българския автор Александър Секулов, който в момента е един от най-големите драматурзи не само в българския, но и в европейския театър, който при написването на пиесата е получил награда за най-добър текст в България .

Пиесата се играе и в Чикаго, така че се надяваме на идеята му, че може би ще покажем нашата пиеса и в този театър. Опитахме се да създадем шоу, което да излезе от всичките ни постижения. Срещнах група прекрасни хора и артисти след "Ад" във Велешкия театър, освен актьорите, които са прекрасни. Тук е Сашко Костов, голям композитор и художник, Филип Коруновски, Данчо Стефков с камерата. Художници, които всички се събраха в тези два месеца и започнаха да градят онзи наш свят. Много се радвам, че тази вечер публиката разпозна това и заедно споделихме онази история, от която понякога стомахът се свива, когато чуеш какво се говори и какво се случва. Но в една пиеса с универсално послание за намиране на смисъла на живота, защото бягайки в ежедневието, човек някак забравя, че това, което никой никога не може да ти върне, са онези обикновени дни, които забравяме да очакваме с нетърпение", каза режисьорът Пройковски.

Той обяви, че през септември тази година ще гостуват с тази пиеса на международния фестивал „Сцена на кръстопът” в Пловдив, Република България.

Актьорът Васил Зафирчев благодари на публиката за MIA след успешния спектакъл и се зарадва на доволните лица.

"Актьорската професия има постоянни възходи и падения. Това вероятно е един от акцентите за 42-годишен актьор с вероятно повече от 25 години опит. Преди всичко това се дължи на фантастичния текст на големия български писател Секулов, наш приятел и духовен брат по професия. Но разбира се се дължи на партньора, с който участваме, мислим, дишаме като едно цяло. От само себе си се разбира, че режисьорът е издигнал всичко това на много високо универсално ниво и това надхвърля драматургичния формат на самия текст, как авторът драматизира темата и какво всъщност направихме от неговия текст в пиесата", подчертава Зафирчев.

Младият и вече утвърден битолски и македонски актьор Исидор Йованоски в изявлението си пред МИА подчертава, че въпреки че е имало много усилия и работа в тази професия и за тази пиеса, неговото удовлетворение надделява.

"Така е, защото бяхме екип, който се събрахме и създадохме общ език, което си личи абсолютно на сцената и си пролича и след премиерата тази вечер. Много се радвам, че действаме по нестандартен начин, първо защото театърът има нужда от това, а и самият театър изисква нетрадиционност, защото ако търси конвенционални неща, това е въпрос на ограниченост, на ограничени средства и вдъхновения. Театърът не иска това, театърът иска да расте във всеки един момент. Много се радвам, че тази пиеса е доста математически прецизна, но колкото и лесна да изглежда, все пак мога да кажа, че се занимавахме и с метафизика. Защото следим много повече неща на сцената, не само актьорите, но и целия екип", подчертава актьорът Йованоски.

Композиторът Сашко Костов, който изпълни музиката на спектакъла на живо за МИА, уточни, че подготовката на музиката, която е много сложна, не е била трудна за него, защото с актьора Васил Зафирчев са дългогодишни сътрудници и са като тандем актьор-музикант.

- Това е второто ми сътрудничество с режисьора Деян Пройковски и напълно се намерихме на сцената. Използвах повторно инструменти от рециклирани материали от кошчета, детски креватчета, имах PVC тръби и за връх на всичко направих дизайн на сауна, който се състои от две инфузии и те се настройват по различен начин със скоби за къпане в метална кофа. Така че тези капки ги проектирах като звуков дизайн, обясни Костов.

Оценява, че шоуто е минало добре и винаги е прекрасно усещането, когато трябва да свири на живо, защото улавя динамиката, допълва тишината, засилва тежестта на материала.

Той обясни, че този път работата в "Пеколот" е много различна, тук звуковата естетика е много по-различна и много по-мека, с това, че е създал изкуствен хор на луупър.Всъщност пее и записва всичко отгоре един от друг, така че накрая да се получи звуков образ на хор, съставен от шест до осем хористи.Той през цялото време на представлението пее и свири на PVC тръби, кофи и запарка и следи всяко движение на актьорите и го подкрепя с подходяща музика.

Фотографии и текстове:  nezavisen.mk