Палеонтолозите от НПМ-БАН – гл. ас. д-р Латинка Христова и докторант Владимир Николов, гостуват на Природонаучния музей в Пловдив, за да представят на популярен език пред публиката Пловдив част от резултатите от изследвания на различни палеонтологични находища на гръбначни животни в България, проведени от техния екип. Срещата е на 31 март от 15 ч.

Разказите им ще разкрият както множество любопитни факти за това какви животни са бродили по нашите земи преди повече от 7 млн. г., така и подробности за търсенето и изследването на динозаври у нас.Лекциите са част от дейности, свързани с популяризирането на резултатите от научен проект “От динозаврите до най-ранните човешки предци: фундаментални проучвания на значими моменти от историята на фауната и миналото на човека”, финансиран от Фонд “Научни изследвания”.

Латинка Христова е палеонтолог, специалист по фосилни гръбначни животни и в частност хипариони (трипръсти коне). Висшето си образование получава в Геолого-географския факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“. През 2003 г. успешно защитава докторска дисертация към Геологически институт – БАН, а от 2005 г. работи в Национален природонаучен музей – БАН. В момента е главен асистент в отдел „Палеонтология и минералогия“ на музея. Освен с хипариони, през годините работи и с други групи гръбначни животни – съвременни коне от материали от археологични разкопки, пещерни мечки, къснокредни костенурки и крокодиломорфи. Интересите ѝ са в областта на палеонтология на гръбначните, стратиграфията, палеоекологията.

Когато България беше като Африка

По времето на късния миоцен (преди 10 до около 6 млн. г.) България е изглеждала съвсем различно. В гористите савани, покривали нашите земи, са бродели жирафи, носорози, хоботни, хиени, саблезъби котки и много представители на други животински групи, които днес познаваме от научнопопулярните филм за Африка. От лекцията ще разберете за видовото разнообразие на животните, открити в български находища и информацията за околната среда, която извличаме при изследването им. 

 Владимир Николов е палеонтолог, докторант на НПМ-БАН, който изследва костните тъкани на фосилни гръбначни животни в България и участва активно в проучването на динозавровото находище край град Трън. Работата му е подкрепена от The Jurassic Foundation и Фондация “Карол Знание”. Като палеоартист е участвал в международни палеоарт изложби, негови творби са използвани в различни музеи и печатни издания, илюстрирал е детската книга “Excavate! Dinosaurs: Paper Toy Palaeontology” и корицата на българското издание на бестселъра “Възход и падение на динозаврите” на проф. Стийв Брусати.

 Динозаврите в България: значение и история на изследванията

Само допреди две десетилетия идеята, че в България ще бъдат открити останки от динозаври беше в сферата на научната фантастика. Днес в страната ни са известни две палеонтологични находища на динозаври от времето на късната креда, като събраните от учените вкаменелости показват присъствието на представители на поне 4 групи от тези впечатляващи животни. Най-вълнуващи са фосилите от откритото през 2017 г. находище край град Трън, защото обещават да запълнят съществена празнина в познанията ни за европейските динозаврови фауни отпреди 84-83 млн. г. За историята на изследването на динозаврите в България и научното им значение ще разкаже палеонтологът и палеоартист Владимир Николов.