Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК) отказа да даде разрешение за въвеждане в експлоатация и за ползване на хотел Clepsydra, в частност за един от блоковете и - В. Така завършването на огромният хотел, който се строи вече над 17 години почти на върха на Сахат тепе в Пловдив, изглежда все по-сложно.

Основите на оранжевия палат със заоблена фасада са поставени през далечната 2003 година, когато собственикът на имота бизнесменът Петър Георгиев през фирмата "Инвестпродукт" получава разрешение за строеж. От тогава насам обаче амбициозният проект претърпява редица превъплъщения, спирания и в крайна сметка боксува вече почти две десетилетия.

През последните години от район "Централен" констатираха редица нарушения в строежа и изпълнението му. Те обаче не са отговорната институция, тъй като заради категорията си, хотелът попада под контрола на ДНСК, пише TrafficNews. 

Хотелският комплекс Clepsydra е от апартаментен тип с ресторант, барбекю, винарна, кафе, кафе-аперитив и подземен паркинг, е разделен на няколко части, т.н. подобекти, които имат и различни строителни разрешения, въпреки че те съставляват едно неразделно цяло. Блоковете формират един строеж с РЗП 5969 кв.м., а това автоматично сменя категорията на обекта, изкарвайки го от компетенциите на общината. По закон, изграждането на сгради от трета категория, т.е. такива с разгъната застроена площ над 5000 кв. м или с капацитет от 200 до 1000 места за посетители, може да бъде контролирано и спирано само от Дирекция за национален строителен контрол /ДНСК/. 

В края на 2020 година Георгиев прави опит да въведе в експлоатация и поредната секция от хотела, но по всичко личи, че ще са необходими много корекции, за да получи Акт 16, ако въобще в настоящия вид на проекта и изпълнението му това е възможно.

Комисия на ДНСК открива множество съществени отклонения от одобрените инвестиционни проекти. Основно те касаят един от т.н. блокове на хотела – В, но не се изчерпват само до него. Проблеми и несъответствия има в котите на строежа, покрива, който е превърнат в тераса, разширени са етажите, изграден е асансьор и басейн, които не фигурират в одобрената проектна документация. Съответно ДНСК отказват издаване на положително становище за въвеждане в експлоатация.

На свой ред Георгиев решава да оспорва решението пред Административният съд в Пловдив. 

Изводите, както на Комисията, така и на вещото лице по делото е, че: изпълнената на място сграда не съответства на действащия ПУП и нарушава предвижданията на проекта, като е извършено разширение с предвидения по проект, но неизпълнен, камериерски офис и е променено предназначението му във всички етажи, изпълнени са закрит басейн, асансьор и открита тераса вместо плосък покрив, които са извън обхвата на одобрения инвестиционен проект, т.е., променя си предназначението на обекти и се отнемат и изменят съществено общи части на строежа.

Така всички са категорични, че строежът не може да бъде пуснат в експлоатация, тъй като най-малко не е ясно дали са спазени изисквания за устойчивост, безопасност в случай на пожар при липса на изградена пожароизвестителна инсталация, хигиена, здраве и околна среда, достъпност и безопасност при експлоатация. С други думи въобще не е ясен отговорът на въпроса дали хотелът е сигурен по отношение на здравето и живота на хората, които евентуално ще го обитават и ще работят там.

Мераците на бизнесмена най-накрая да доведе до реално функциониране хотела в цялостта му се пресичат и още една много важна процедура. Комплексът попада в охранителна зона на „Филипопол-Тримонциум-Пловдив” по смисъла на Закона за културното наследство, което задължава Георгиев първо да премине съгласувателна процедура с Министерство на културата. Становище от МК обаче изцяло липсва.

Предвид всичко това съдът намира, че жалбата на Георгиев срещу отказа да получи акт 16 е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Решението на Административният съд е окончателно и не подлежи на обжалване и протест. От тук насетне Георгиев има шанс да пробва отново за изкарване на Акт 16, но със сигурност това трябва да бъде свързано с множество реконструкции по обекта.