Режисьорът Стайко Мурджев и актрисата Радина Думанян въведоха посетителите в приказката на театъра

от Руслан Йорданов

„По принцип не бива да разкриваме тайната - още в първи курс на Театралната академия ни учат, че трябва да пазим енигмата на театъра. Но ние обичаме изключително нашата публика и направихме за вас този жест и подарък. Ще ви покажем част от магията на театъра. Както всяка магия, тя може да бъде колкото интересна, толкова и опасна“. Режисьорът Стайко Мурджев предупреждава нетърпеливите почитатели на изкуството, запътили на вълнуваща обиколка в Драматичен театър – Пловдив.

Предупреждението мигом е забравено, когато пред очите ни изгрява лъчезарната усмивка на актрисата Радина Думанян. Звездата от сериала „Откраднат живот“ и носител на театралната награда „Аскеер“ обещава да ни покаже целия път на спектакъла - от избирането на пиесата до нейното реализиране на голямата сцена. „Много ви харесваме и гледаме. Не се тревожете за тайните на театъра - тайните са толкова много, че никой не може да ги разгадае“, разсейва опасенията им възрастна госпожа.

За първи път храмът на Мелпомена в европейската столица на културата отвори своите врати за посетители в Нощта на театрите в събота, а актьорите, режисьорите и изобщо целият колектив влязоха в ролята на любезни екскурзоводи.

На служебния вход ни чака актьорът Венелин Методиев, изтупан в лъскава военна униформа. „В театъра ни посреща сутрин и изпраща вечер портиерът. В момента на смяна е нашият приятел Магърдич. Всъщност тук всички сме приятели“, допълва той. На таблото във вътрешното фоайе е окачено информационното табло с месечната и седмичната програми, както и разпределението на ангажиментите. Сега вниманието на колектива е насочено към организирането на юбилейния концерт по случай 135-а годишнина на театъра.

 На първия етаж са разположени няколко мъжки гримьорни и счетоводството, в дъното пък е стаята на сценичните работници. В първата гримьорна се помещават артистите Тодор Генов, Петър Тосков и Тодор Дърлянов, а във втората - Симеон Алексиев, Алексей Кожухаров, Стилиян Стоянов и Димитър Димитров. Третата е постоянното място на Марин Младенов, Ивайло Христов и Траян Гогов и Венелин Методиев.

Вторият етаж започва с просторна приемна. „В нея обикновено настаняваме гостуващите ни приятели и колеги от други театри, които играят в наши постановки и работят за нашия просперитет и имидж“, отбелязва Венелин. Тук се намира още една мъжка гримьорна – на артистите Стефан Попов, Стоян Сърданов и Красимир Василев. До тях е ателието „Грим и перуки", където артистите преобразява по чудодеен начин макиажистът Доротея Христова. По-нататък е последната мъжка гримьорна, където пребивават Красимир Доков, Добрин Досев и Димитър Банчев.

Противно на очакванията, Драматичният театър разполага само с две гримьорни за жени. „Пиесите в световната драматургия винаги са писани така, че женските роли са били по-малко от мъжките“, обяснява Венелин Методиев. В малката дамска гримьорна работят актрисите Ивана Папазова, Мария Генчева и Елена Кабасакалова. В голямата са всички останали - Анелия Ташева, Русалина Чапликова, Светлана Мановска, Елена Атанасова, Мариана Йотова, Радина Думанян, Мария Станчева и Боряна Братоева. До тях се намира гардеробната, в която се  подготвят костюмите за спектаклите.

Стотици любители на изкуството посетиха храма в Нощта на театрите

Венелин Методиев посреща посетителите

Актрисата Мариана Йотова показва голямата репетиционна зала

След остър завой попадаме на третия етаж, където се труди ръководството. В дъното е кабинетът на драматурга Александър Секулов. „Там започва пътят на всеки един спектакъл - събират се драматургът Секулов, режисьорът Стайко Мурджев и сценографът Петър Митев, и решават коя пиеса да предложат на директора за включване в репертоарния план на театъра“, разказва Венко.

– „Когато са готови, влизат при директора Кръстю Кръстев. В кабинета ги посреща не винаги с кафе, но винаги с усмивка секретарката Мариета. Тя е прекрасен човек и работи за доброто настроение на всички“, подчертава актьорът. До тях се намира кабинетът на мениджъра по маркетинга и рекламата на театъра – Сюзанна Арутюнян–Василевска, а срещу него е стаята на зам.-директора Деница Димитрова.

Пропускаме шивашкото ателие, което в условия на строга секретност работи по костюмите за новите спектакли. Изкачваме се в голямата репетиционна зала, където актьорите се сблъскват за пръв път с идеята на режисьора и драматурга.

„Тук се случва най-важният творчески процес за една пиеса. Първо се работи на маса. Целият екип - режисьорът, помощник-режисьорът, актьорите, композиторът и хореографът се събират, четат текста на пиесата и правят задълбочен анализ. Режисьорът излага своята концепция и се изследва всеки отделен образ“, казва актрисата Мариана Йотова. Когато приключат с анализа, постепенно творците се пренасят в пространството на сцената и започват репетициите.

В залата вече е нахвърлян декорът на „Боряна“ от Йордан Йовков, чиято премиера е предвидена за 18 януари. Първоначално актьорите играят сред маркиран декор, а в процеса на репетициите започват технически да се изготвят костюмите и декорите за представлението.

Трупата работи с различни мизансцени, започва да гради епизоди, картини и действия. „Когато е нахвърляна цялата пиеса и има по-ясен образ, слизаме на голяма сцена, ако пиесата е голяма, или на камерна сцена, ако пиесата е камерна“, посочва Мариана.

„Доколко е допустимо режисьорът да изхвърли нещо от текста на пиесата, или да добави от себе си?", интересува се един от гостите. „У нас е възприета френско-руската школа, според която можем свободно да кълцаме текста. При големи писатели като Молиер и Шекспир може да си позволиш по-концентрирана версия, която се нарича режисьорска. При американците е различно - режисьорът не може да маха нищо от текста, защото има вероятност да бъде осъден за това“, отговаря режисьорът Стайко Мурджев.

Горната механизация на сцената е последна дума на техниката

На сцената в компанията на актьора Венелин Методиев

Радина Думанян ни запознава с наредбата зад кулисите

Зрителите си тръгват доволни след обиколката на театъра 

Следващата ни спирка е „чакащи актьори“ - обвито в мистерии и легенди кътче, където участниците в пиесата изчакват да бъдат повикани на сцената. „Ние стоим тук преди и по време на представлението, режисьорът прави своите бележки. Тук се настройваме за спектакъла, почиваме, обядваме и вечеряме“, посочва актьорът Тодор Дърлянов.

В този миг със строг глас по уредбата помощник-режисьорът приканва артистите да се явят на сцената и не ни остава време да изпитаме сценичната треска. „Внимавайте да не стъпите върху релсите, защото те се движат“, съветва ни Радина Думанян, докато групата посетители се намества в единия ръкав на голямата сцена. „Това е  зум-зона - интерактивно място за по-различни спектакли и концерти. В това помещение се складират и декорите“, допълва тя.

Съоръжението, с което механикът Илия Илиев плавно ни премества на сцената, се нарича „кола“.

Под прожекторите ни очаква помощник-режисьорът Ирен Алексиева, която се грижи за технологията на всеки спектакъл. „Пиесата се сглобява на тази сцена и всички модули, които виждате накрая като финален резултат, влизат по различно време - осветление, звук, грим и прически, костюми, сценография и мултимедия“, обяснява тя.

Благодарение на основния ремонт след пожара Драматичният театър разполага с най-модерната сцена в България. Високо над сцена е горната механизация. Ръководи се от механик, който движи всичките пространства от завесата нагоре. На големите тръби – чиги, се монтират декорите, кулисите и други необходими за спектаклите съоръжения.

„Двете големи чиги се наричат ферми - на тях са монтирани интелигентните ни устройства на новото ни осветление, което също е  един от основните компоненти във всяка пиеса“, отбелязва помощник-режисьорът. Най-високата точка на сцената е „шнурбоден”, там се намират макарите със стоманените въжета и въздухопроводите.

Помощник-режисьорът Ирен Алексиева се грижи за технологичните елементи на спектаклите, зад нея е макиажистът Доротея Христова

Актьорът Тодор Дърлянов е свикнал със сценичните ефекти – пушек и конфети

Пропадалото ни сваля под сцената

 Ирен Алексиева е зад командния пулт – чрез него тя организира, комуникира и координира всички технически служби, звена и актьори в театъра. „Всяко действие се изпълнява по строг регламент, нищо самоцелно не се случва. Нарежданията на режисьора се изпълняват дисциплинирано“, допълва тя.

Прожекторите изведнъж угасват и през групата преминава лека уплаха. „Преди генералната репетиция се случва точно това - навсякъде става тъмно. Режисьорът седи в салона и крещи, актьорите са на сцената и го слушат. Той винаги открива репетицията с едно и също изречение: „Начало, колеги!“, разказва  Тодор Дърлянов.

Завесата пада и в този момент „вълшебниците“ от осветителната кабина - осветителят Марти и озвучителят Наско, пускат специалните ефекти. Почитателите на театъра потъват в конфети и пушек, а след малко се озовават насред зимна виелица.  Част от сцената е подвижна – шикма, която може да се вдига под ъгъл от 45 градуса, пък кръгът се движи в две посоки с различна скорост. „Кръгът е много полезен, когато се налага  да правим бързи промени по време на постановката. Понякога отзад има декор, който може да се задвижи и да излезе веднага на сцената“, посочва Ирен.

В предната част е разположена оркестрината, която е част от долната механизация на сцената. „Дръжте се здраво – падаме“, окуражава ни с усмивка Дърлянов. „Пропадалото“ е съставено от три части, които се движат с различна скорост. Благодарение на него героите могат да изчезват и да се появяват ненадейно под прожекторите.

Качваме се обратно сцената на сцената и в празната зала ехтят възторжени аплодисменти – отново спецефект, който цели да накара любопитните гости да се почувстват като истински театрални знаменитости. Последният въпрос, който вълнува надникналите в „светая светих“ на Драматичния театър, е: „Къде стои суфльорката?“

„Няма вече суфльорки – разкрива актрисата Мариана Йотова. - Репетициите са толкова интензивни, че няма начин да не запомниш текста, и тази длъжност постепенно е отпаднала от творческия процес. Суфльорката е в главите ни“. 

Тодор Дърлянов, Стайко Мурджев и Радина Думанян отговориха изчерпателно на всички въпроси

Радина ни изпраща с усмивка