На 16 март 1932 г. в Пловдив е родена Пенка Коева – оперна певица, сопран, заслужила артистка.

Още от ранна детска възраст Пенка проявява своите музикални способности. В Пловдивската гимназия е солистка на училищния хор. По-късно учи в Национално Училище за Музикално и танцово изкуство „Добрин Петков“.

През 1948 г. е приета в Българската държавна консерватория в класа по оперно пеене на големия български вокален педагог проф. Георги Златев-Черкин.

Специализира в Милано при А. Мерлини (1964- 1965) и при Христо Бръмбаров (1967-1974). Завършва консерватория с пълно отличие (1953). Наред с младите си колеги Алексей Милковски, Иван Вампиров, Андрей Андреев, Таня Карловска, Райна Кошерска, Руслан Райчев и други е сред основателите на създадената през същата година Пловдивска народна опера.

Още с първите си прояви като Тоска и Наташа от „Русалка“ тя прави силно впечатление с красивия по тембър, обемен и мощен глас, съчетан с ярък артистичен талант. Над 40 години (до 1996 г.) пее на тази сцена. Проявява подчертан усет към драматичното начало в образите.

Сред нейните най-значителни роли са Наташа от „Русалка“ на Даргомижски, Марта от „В долината“ от Албер, Ад¬риана Лекуврьор от „Адриана Лекуврьор“ на Чилея, Тоска от „Тоска“ на Пучини, Леонора от „Трубадур“ на Верди, Татяна от „Евгений Онегин“ на Чайковски, и др.

Носител на 1-ва награда и златен медал от 7-ми световен младежки фестивал във Виена (1959) и 2-ра награда от Международния музикален конкурс в Женева (1958).

Лауреат на „Димитровска награда“ (1959). Участва във филма „Случаен концерт“ (1960) на режисьора Коста Наумов.

За нея музиковедът Розалия Бикс пише: Едно наистина мащабно явление на съвременната българска оперна сцена, еднакво представително за своя театър и за българския театър изобщо. В своята барокова царственост на сценично присъствие, чувствено обагрен и необикновено красив тембър, с непресторения си драматичен патос и импулсивност в общуването с партньора. Пенка Коева носи оперния театър едва ли не като първа своя отлика, нещо като „предупредителна“ окраска за непосветените в това изкуство. Фразира изразително, насища с достатъчно звук и най-тихите динамични отсенки на вокалната си изява, вярва си, живее на сцената в почти неспирна екзалтация.

Пенка Коева напуска този свят през 2007 г.

Из „Енциклопедия на Пловдив“, автор Божидар Тотев