YES! Това бе първата реакция на Александър Николич, когато чу присъдата на съдия Шейтанова - невинни. Той се обърна и стисна ръката на съдружника си Георги Бранеков, а след това поздрави и адвоката си Розалина Апостолова. Двамата собственици на разрушения тютюнев склад на "Одрин" 8 бяха оправдани по всички обвинения, след като по време на съдебното следствие защитата представи неопровержими доказателства, че сградата не е паметник на културата. 

"Сградата не е нито единична, нито групова културна ценност. Това бяха доказателствата, събрани по време на съдебното разследване" лаконично обясни съдия Шейтанова. 

"Г-н Бранеков и аз сме абсолютно невинни. Съветвам всеки инвеститор да си търси правата до края. Досега не е предоставен нито един документ, че тази сграда е паметник на културата. Не знам къде е грешката, но със сигурност не е при нас", заяви Александър Николич. Той не сподели какво е бъдещето на разрушения склад, но заяви, че трябва да се мисли за бъдещето на целия Тютюнев град. 

Прокурорът Дилян Пинчев не скри разочарованието си, но коментира, че не е изненадан от оправдателната присъда. Заяви, че ще ообмисли обжалване, но очевидно ще го направи по-скоро по задължение, без да очаква друг развой на втора инстанция.

"За съжаление доказателствата, с които разполагахме по време на изготвянето на обвинителния акт, се промениха по време на съдебното следствие. Бяха представени документи, които - по време на разследването, от Министерството на културата не ни ги беше предоставило. Конкретно визирам документи, представени от Националния институт по недвижимо и културно наследство. Може да се мисли за търсене на отговорност на служители на НИНКН. Но преди присъдата да влезе в сила е рано да се коментира" заяви Пинчев.  

"За да може един обект да е паметник на културата - групов, единичен или друг, трябва да е спазена процедурата на съответния орган. В случая не е спазена процедурата и не е издаден акт. Тази сграда може да е двореца Версай, но не е паметник на културата. А Наказателният кодекс третира дейността по такъв обект. И когато обектът не е такъв, законът , а не съдът казва, че трябва да бъдат оправдани.  Давността по отношение на фалшифицирания документ изтече. Това вече не може да бъде тема за друго разследване, тъй като е изтекла абсолютната давност" коментира адвокат Апостолова. 

Тя коректно отчете и невъзможността прокуратурата да поддържа повдигнатите обвинения. 

"С доказателствата по делото, така както бяха представени от НИНКН, прокуратурата нямаша друг вариант освен да внесе точно този обвинителен акт. Едва в съдебно заседание бяха представени от нас нови доказателства, които преобърнаха процеса в друга посока. Прокурорът си свърши работата. Когато доказателствата в съдебна зала се промениха отново му прави чест, че той се съобрази с тях. ОТ НИНКН бяха представили само тези доказателства, които им изнасяха. Представиха Протокол 10 с невярното съдържание , а не извадиха истинския. Прокуратурата нямаше от къде да знае , че има още един Протокол 10 със съвсем различно съдържание. Този документ излезе по административното дело. Едно е да носиш на прокуратурата документи и да им разказваш и да ги омайваш, че това е паметник на културлата и съвсем друго е да влезеш в залата и да те разпитват под клетва. Тогава няма как да не се огънеш и да не кажеш истината.

Нямам червена тога, но смятам че тези служители от НИНКН трябва да понесат отговорност. Защото ако те си бяха свършили още 2014 година, сега на моето място щеше да стои прокурора и да коментира осъдителна присъда. Това е моето мнание като гражданин" заяви в заключение Апостолова.