Смут и множество въпроси с неизвестен отговор белязаха първото обществено обсъждане, организирано от новите градски власти на Община Пловдив.

Темата бе съдбата на едно от любимите места на пловдивчани – Небет тепе.

Реално проектът, който трябваше да бъде представен днес, обхваща архитектурен комплекс „Небет тепе“, Източната порта, информационен център и подстъпите към тези обекти, като ги обединява под общото наименование „По крепостните стени на Филипопол“. За съжаление, проектът, за който Пловдив кандидатства за грант от 10 милиона по Региони в растеж“, обаче бе представен неясно и обхвана основно дебата за съдбата на Небет тепе.

Автор на проекта за археологическия комплекс е арх. Румяна Пройкова, която обаче е извън страната. Затова нейната разрботка, направена още през 2012, бе поверена за представяне на арх. Жана Джугаланова. Резултатът от това бе по-скоро в сериозен ущърб за крайната цел на събитието.

Представянето не даде почти никаква съществена информация за това какво точно ще бъде направено на обекта, като дори липсваха визуализации. Имаше няколко много неясни едноизмерни схеми, а всичко останало бе оставено на въображението на присъстващите.

Проектът най-общо е за консервация, реставрация и експониране на културно-археологическите структури в района на Небет тепе. Нова археологическа дейност не се предвижда. Единственото, което стана ясно е подходът в изработването на проекта, а именно „максимално запазване на структурата на археологическите находки“.

Съдейки по оскъдната информация, това ще се постигне чрез фини намеси като укрепване на зидове, леко повдигане на кулата, консервиране на други части от обекта, поставяне на защитно покритие на стълбището, нов слой върху покривалото на водното хранилище. Освен това се предвижда създаване на зелени площи и малка обслужваща сграда, която по думите на проектанти и община ще бъде построена на калкан. Там ще има помпена станция за поливна система и табло за осветлението, което се предвижда да бъде направено.

„Идеята е да се гарантира оцеляване във времето. Всичко в проекта е подчинено на архитектурните структури. Идеята е информационният център да не бъде забележим“, обясни арх. Джугаланова.

До тук се изчерпва съществената информация представена по проекта, което веднага бе репликирано от хората в залата на Общински съвет.

„Това е най-лошото представяне на проект, на което сме присъствали“, възкликнаха неколцина от задните редове на помещението. Причините за смутната реакция бяха, че абсолютно същият проект е бил представен по аналогичен начин и преди няколко години. Не е модернизиран и не са взети предвид мненията на гилдиите – архитекти, археолози и културни експерти.

Ръководителят на катедрата по „История и археология“ Георги Митев изрази критика, че заданието е недомислено и немодернизирано.

„Не може да се прави консервация и реставрация на съоръжения като кулата, които вече са преминали тези процеси. Освен това голяма част от терена не е проучена и трябва сериозно да се помисли върху това“, посочи Георги Митев. Той обърна сериозно внимание върху идеята за паркова зона и поливна система, както и на осветлението, стъклени и метални навеси на тайния вход към Небет тебе. По думите му проектът предвижда използване на питейна вода за поливане, което е недопустимо. Освен това ще е необходима сериозна мощност „мини трафопост“, който да захранва комплекса.

„Живущите не са питани за това. Никой не ме е попитал дали искам до спалнята ми да бъдат изграждани подобни обекти“, коментира Митев, който живее в непосредствена близост до разкопките. Мъжът подчерта, че в 21 век хората мислят за възобновяеми източници на енергия и проектите трябва да са с мисъл за околната среда. Той все пак изтъкна, че е прекрасно да социализираме такива зони и да покажем античния Пловдив, ала това трябва да се случи с умисъл.

Други сериозни критики проектът събра за идеята да се строи обслужващо помещение на калкан със сграда паметник на културата, а именно къщата на Атанас Самоковеца. На една от фасадите ѝ има фреско на Иван Кирков. Проектантите пък отговориха, че хората са прави проектът ще претърпи „известни промени“. Друг акцент поставен от обществеността бе за скалната стълба от северната страна, която е изключително ценно културно-историческо наследство.

„Това е най-сакралното място, а сега там има платен паркинг за две коли“, възмути се пловдивчанка, която си спомня мястото като предпочитана туристическа локация пред години.  

Оказа се обаче, че северният подстъп към Небет тебе, където попада скалния масив, не е включен в проекта. Главният архитект на Пловдив Димитър Ахрянов обясни, че ще се търсят варианти, той да бъде вкаран.

По време на дискусията думата взе един от работниците на обекта по време на археологическото проучване на Атанас Пейков през 1987 година – Диана Сивкова. Жената обясни, че техните разработки не са взети предвид и че Циклопския строеж се датира от 12-13 век преди новата ера.

„Това са белезите на Евмолпия, а днес не чухме и дума за това. Има и неолитни жилища“, посочи Сивкова. Според нея липсват архивните документи и артефакти от техните проучвания.

„Няма единно мислене сред архитекти и археолози“, пък посочи арх. Джугаланова.

Кратък дебат имаше и за заграждането и т.н. контролиран достъп към обекта, която идея днес не бе застъпена сериозно в обясненията, ала съществува в документацията на проекта. В крайна сметка арх. Ахрянов обясни, че ще се помисли и по този въпрос, но към този момент остава решението обектът все пак да бъде ограден – щели да се предложат варианти. Кметът Здравко Димитров пък се намеси, че обектът все пак е държавен и „билетчета“ за него не може да има.

По всичко личи, че това далеч няма да е последното обсъждане на проекта „По крепостните стени на Филипопол“. Арх. Джугаланова поясни, че нямало задание за визуализации и че всичко презентирано днес било направено в последния момент – нещо, което поне със сигурност стана ясно.

Утре предстои и друго важно обществено обсъждане – това на проекта на Димитър Георгиев за терена в подножието на Джамбаз тепе до Понеделник пазара. То ще се състои в 15:00 часа отново в залата на Общински съвет.