В празничните дни до 24 май, в рамките на Националната библиотечна седмица /17-23 май/, НБ „Иван Вазов“ – Пловдив показва на пристрастените към книжовността и знанието оригинален екземпляр на „Стематография“ на Христофор Жефарович /1690-1753/, печатан във Виена през 1741 г. Той е ценна част от специалните колекции на библиотеката. Придобит е чрез покупка в периода 1901- 1906 г. от директора Борис Дякович.

„Стематография“ играе важна роля за духовното пробуждане и съзряване на българите и южните славяни и оказва силно въздействие върху нашата възрожденска култура. В продължение на повече от век „Стематография“ се ползва от зографи, иконописци, гравьори и илюстратори на книги като образец за изписване на светци, царе, хералдически символи и особено на българската хералдика.

Стематографията е книга от Христофор Жефарович, съдържаща хералдически изображения, и състояща се от 54 непагинирани листа с гравюри и текстове, поясняващи изображенията.

В композиционно отношение се състои от пет части: Поредица от литографски портрети на владетели и духовници, Хералдически знаци на южнославянските народи, Коментар на хералдическите знаци, Литографии на южнославянски светци и Стихотворна похвала на карловацкия епископ Павел Ненадович за Христофор Жефарович.

Езикът, на който е написана „Стематографията“ е църковнославянски. Архиепископът и печки патриарх Арсений IV Йованович осигурява издаването и разпространението на книгата в границите на своя диоцез, в който влизат сръбските и западнобългарските епархии, включително Кюстендилско, Рилския манастир, Мехомия и Самоков.

Книгата е насочена към духовно пробуждане на християните на базата на славното минало на българи, сърби, хървати, включително гърци и албанци. „Стематографията“ е посветена и на славяните, живеещи под властта на Хабсбургската Свещена Римска империя. Заради нейния панславистичен замисъл и дух, „Стематографията“ попада в Индекса на забранените книги на империята по времето на Австро-Унгария.

Основен източник за написване на „Стематографията“ е едноименното съчинение на хърватина Павел Ритер-Витезович, излязло на латински език и „Царството на славяните“ на Мавро Орбини. Книгата съдържа изображения на български царе и кралете от династията Неманичи.

В „Стематографията“ са изобразени 99 герба на държави, области, градове – Албания, Австрия, Босна, Бесарабия, България, Влахия, Венеция, Дакия, Далмация, Херцеговина, Молдавия, Москва, Панония, Полша, Русия, Сърбия, Тесалия, Трансилвания, Тракия, Турция, Унгария и т.н.

В книгата е изобразен царският герб на България и княжеските гербове на Мизия, Тракия, Македония и др. Гербът на България представлява изправен, обърнат надясно, въоръжен и коронован златен лъв на червено поле върху испански щит с царска корона над него.

Под всеки герб е написано четиристишие – стихотворна възхвала, но в нея се съдържа и текст за историческата съдба на държавата или областта, на която принадлежи гербът. След гербовете следват обяснителни текстове за тях и условно изображение на цветовете им. Накрая е поместена стихотворна възхвала на Христофор Жефарович от Павел Ненадович.

„Стематографията“ завършва с гравюрата на цар Стефан Душан с Минерва и Хронос.

„Стематографията“ изиграва значителна роля за духовното пробуждане и съзравяне на българите и южните славяни, оказвайки силно въздействие върху българската възрожденска култура. В продължение на повече от век, „Стематографията“ се ползва от зографи, иконописци, гравьори и илюстратори на книги като образец за изписване на светци, царе и хералдически символи и особено на българската хералдика.

„Стематографията“ излиза в началото на общоевропейския просветен абсолютизъм и не може да бъде разглеждана и анализирана вън от този общоевропейски исторически процес.

През 2021 г. се навършват 280 години от издаването на „Стематография“.

Книгата е поставена в специално аранжиран стъклен шкаф в изложбеното пространство на Изкуствотеката, фоайе ет.2.