С над 4000 са се увеличили студентите в българските университети през академичната 2020/2021 г. Общият им брой е достигнал 202 605, сочат данните от Рейтинговата система на висшите училища в България.

„Негативна тенденция на спад на броя на студентите е пречупена. През 2021 има увеличаване на броя на студентите с около 2%, като това най-вероятно няма да е моментна ситуацията, а началото на един продължителен ръст. До 2028 можем да очакваме оформяне на една трайна тенденция за увеличение на броя на студентите. Пълнолетие ще навършват, родените между 2003 и 2009. Това бих нарекъл демографски бонус“, посочи Георги Стойчев от институт "Отворено общество", който изработва рейтинговата система.

Днес бяха представени резултатите от 11-тото издание на Рейтинговата система на висшите училища в България.

Рейтинговата система сравнява 52 висши училища в България, които обучават студенти по стотици специалности, разпределени в 52 професионални направления.

Данните от рейтинговата система, които се обновяват всяка година, правят сравнения на професионалните направления във висшите училища. От данните може да се види каква е безработицата, какви са доходите и кои са най-често срещаните професии и длъжности сред завършилите различните професионални направления и висши училища в България, както и да се използват възможностите за сравнения по десетки други индикатори.

„Продължава тенденцията по преструктуриране на висшето образование. Увеличават се студентите в специалности, от които има нужда пазарът на труда. През миналата академична година най-много е скочил броят на първокурсниците в „Педагогика на обучението по…“ – с 24%, и в „Педагогика“ – с 9%. Бъдещите лекари също са се увеличили - с 6%. В същото време студентите в направление „Обществено здраве“ са намалели с 11%, а изучаващите „Туризъм“ - с 10%", посочи Стойчев.

При първото издание на Рейтинговата система, най-много студенти е имало в направленията „Икономика“, „Администрация и управление“ и „Право“. Днес „Икономика“ /29,3 хиляди действащи студенти/ отново води, но с два пъти по-малко студенти от преди, а „Администрацията и управление“ за първи път е в топ направленията. На второ място по най-много действащи студенти е „Педагогика“ с 16,7 хил. студенти и „Медицина“ с 13,1 хиляди студенти.

За 7 години има удвояване на дела на чуждестранни студенти у нас.  Най-много чужденци се обучават в специалности „Медицина“, „Стоматология“, „Ветеринарна медицина“, „Фармация“ и „Транспорт, корабоплаване и авиация“.

„Това е изключително важно. При дефиниране на профила на университетите, те трябва да потърсят нисшите, където да могат да привлекат чуждестранни студенти“, посочи министърът на образованието акад. Николай Денков.

Денков посочи, че друга много положителна тенденция в повишаването на броя на научните публикации.

Данните от Рейтинговата система показват повишаване на броя на научните публикации на висшите училища в международните библиографски бази данни. Броят им в Web of Science за периода 2016-2020 г. е приблизително 19 000 и надхвърля с 1400 публикациите през предходния изследван петгодишен период. Броят на публикациите в Scopus е 18 400 - с над 2400 повече от периода 2015-2019 г.

„Нашите висши училища са доста отворени на входа, но половината не успяват да завършат. Може да има материални причини, осъзнаване, че това не е нещото, което искат учат или това, че студентите считат, че не са избрали подходящите висши училища. Стандартът за завършване в университета не е толкова паднал, колкото изглежда отстрани. Нашите завършили студенти се реализират успешно и чужбина. Митът за българското висше образование, че е на ниско качество, трябва да се премахне от публичното говорене. Трябва да говорим действително да видим кои са специалностите в конкретни висши училища, които не са качествени и там, където трябва, да се затварят специалности. Процесът ще се продължи на база качеството, което се предлага на студентите, без да се търси затваряне на висша училища. Обединяването и преструктурирането на университети обаче предстои на базата на много сериозен анализ и ще се търси политическа подкрепа", заяви министър Денков.

Реализация на завършилите на пазара на труда тази година се отчита под сянката на пандемията и показва най-ниски резултати досега. 

„Безработицата сред младите висшисти, завършили през последните 5 години, се увеличава и е 3,5% - това е най-високата безработица, която отчитаме. Най-засегнати са хората, завършили туризъм, като там процентът на безработните висшисти е около 6%“, посочи Стойчев.

 Най-ниска безработица има във „Военно дело“, „Медицина“, „Фармация“ и „Стоматология“.

„„Металургия“ също е със сравнително нисък процент на безработица, а там има много сериозно заплащане. В специалности към добиваната индустрия се привличат студенти с ниски резултати от средно образование, но завършилите специалноститете, имат висок резултат и добавена стойност на пазара на труда“, добави Стойчев.

Най-висок осигурителен доход отчитат висшистите, завършили „Медицина“, „Информатика и компютърни науки“, „Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми“.  

„Медицината“ застава на чело от гл. т. на осигурителния доход на завършилите, а по облагаем доход първенци са „Информатика“, „Математика“, „Комуникационна и компютърна техника“. На дъното пък са „Ветеринарна медицина“, „Стоматология“ и „Музикално и танцово изкуство“.

През първите пет години след дипломирането си 53% от висшистите в страната са работили на позиции, изискващи висше образование. През 2014 г. делът им е бил 46 на сто. Нарастване има и при средния осигурителен доход. През 2021 г. той е 1520 лв. спрямо 1373 лв. през миналата година и 867 лв. през 2014 г. Най-голямо е увеличението в професионалните направления, които подготвят кадри за здравеопазването и образованието. Средният осигурителен доход при завършилите „Медицина“ за последната година е скочил с 35%, при „Здравни грижи“ - с 30%, а при завършилите педагогически и образователни професионални направления - между 17% и 20%.

Софийският университет и Техническият университет – София държат най-много първи позиции по направления в страната. В стандартизираните класации за 2021 г. СУ е първи в 23 от общо 30 професионални направления, по които предлага обучение. ТУ-София има шест първи места от общо 11 направления, в които подготвя студенти. Осем класации се оглавяват от университети извън столицата, а три от частни вузове. 

На първо място в класацията на университетите в  направление „Медицина“ са Медицински университет Пловдив и Медицински университет София. В специалностите „Растениевъдство“ и „Растителна защита“ водещ в страната е Аграрният университет Пловдив. Университетът по хранителни технологии заема първо място в направление „Хранителни технологии“.

Увеличава се броят на студентите, които завършват бакалавър и след това записват и магистърска степен, посочи Георги Стойчев.

През 2021 година най-много студенти са се обучавали в СУ „Климент Охридски“ – над 20 200, следван от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ с около 16 500 студенти и УНСС с около 14 600 действащи студенти.