Хидратацията е едно от най-важните неща, за да изглежда кожата свежа, и е и част от грижата, която трябва да положим в предстоящия есенен сезон. „В края на септември и началото на октомври, когато слънцето вече не е толкова силно, е добре кожата да се почисти. Трябва да се премахне горният мъртъв слой клетки, за да се обнови и да е готова за зимата и следващото лято. Това се прави с пилинги и е добре процедурата да се извършва от специалист, не от козметици, за да няма пагубни последствия“, обяснява д-р Дарина Дамянлиева. 

Обикновено се правят от 3 до 5 процедури, последвани от мезотерапия, чиято цел е да обогати кожата, която се е изсушила от морската вода, басейни и слънчева светлина през лятото. „Наистина е добре, ако дамите могат да си позволят да направят тази процедура. Тъй като кремът, дори и хидратиращ, работи в повърхностния слой, в епидермиса, докато мезотерапията достига по-дълбоко – в мезодерма“, допълва д-р Дамянлиева.

Тя е завършила френската езикова гимназия „Антоан дьо Сент-Екзюпери“, а след това и Медицински университет - Пловдив. В момента е специализант в Клиниката по кожни и венерически болести на УМБАЛ „Свети Георги“ – Пловдив. Посещавала е курсове и конгреси по дерматологична и естетична медицина и има сертификати за работа с дермални филъри, мезотерапия, химични пилинги и ботулинов токсин. От 2009 г. е член на „Българския лекарски съюз“, а от 2017 г. и на „Българско дерматологично дружество“. Преминала е стаж в Клиника по пластична и дермална хирургия в болница „Saint-Rock” в Ница, Франция.

Д-р Дамянлиева е трето поколение медик. „От малка вкъщи не се говореше за нищо друго, освен за пациенти, болести и проблемите на хората”, признава младият лекар. В тийнейджърските си години пък не пропускала нито един епизод от тв сериала „Спешно отделение”. Но въпреки че майка й и баба й са педиатри, а баща й – хирург, Дарина нямала никакви колебания и от самото начало на следването избрала дерматология. Смята, че тя съчетава знания от всички медицински специалности, тъй като кожата на човека е огледало на вътрешното му здравословно състояние. И това я прави изключително интересна наука. „Родителите ми не искаха да се занимавам с медицина. В началото се чудех защо, но след това разбрах – искаха да ме предпазят и да ми спестят някои неща, през които те бяха минали. Защото да си лекар в България е доста трудно”, казва д-р Дамянлиева. Сега обаче е щастлива от избора си.

Най-честите заболявания, с които идват пациентите в клиниката, са псориазис, екзема, атопичен дерматит. Според нейните наблюдения в последно време има голям бум и на сифилистиците. Безразборните полови контакти със случайни партньори и недостатъчната информираност на хората са причина за тревожната тенденция.

„Най-интересното е, че пациентите ни не са само от малцинствата. Имали сме доста интелигентни пациенти, които просто никога не са се замисляли, че може да се случи точно на тях”, казва д-р Дамянлиева. Сред тях са както млади хора, така и такива над 60-годишна възраст. Един от последните им пациенти е мъж на 65 г., който е семеен, но се разболява след мимолетна извънбрачна връзка. И дори молел лекарите да не казват на съпругата му. „Моментът е доста деликатен. Разбира се, ние имаме лекарска етика и трябва да пазим тайната. Но в такива случаи обясняваме, че е редно той самият да съобщи, защото това е заразно заболяване”, обяснява младият лекар.

От кожните заболявания пък все по-често се наблюдават случаи на атопичен дерматит. Притеснителното е, че атопичният дерматит се среща в много ранна детска възраст, а в последните години се наблюдава при почти всяко второ бебе. Причината е средата на живот – замърсяването, некачествената храна и прекалената употреба на химикали, включително в козметиката и почистващите препарати. Съветът на медика е да се използват възможно най-изчистените препарати. „Не говорим за био продукти, защото никой не може да каже дали със сигурност са био. Става въпрос за продукти, които са максимално изчистени като състав и аромат. Колкото по-ароматен е един продукт, толкова повече химия има в него и толкова по-алергичен може да стане човек”, посочва д-р Дамянлиева.

Тютюнопушенето, прекомерната употреба на алкохол и „бързата храна” също влияят негативно върху кожата. Колкото по-изчистено е менюто откъм сосове и добавки, толкова по-добре изглежда и кожата. „Всъщност кожата е огледало на тялото. Хората смятат, че кожните болести са нещо елементарно – едни пъпки, които се лекуват, но всъщност не е така. Кожните болести са вътрешни болести и почти всяка вътрешна болест има и кожна изява”, обяснява дерматологът.

„Наскоро ме питаха още ли има бум на желаещи да си уголемяват устните. В интерес на истината, в последната година няма толкова много желаещи. Това, което ми прави впечатление, е, че дамите искат по-естествен вид, за което много се радвам“, казва лекарят. Според нейните наблюдения има и жени, които прекаляват с филърите. „Аз не съм привърженик на прекаляването. Затова се казва естетична медицина, за да можеш естетически да изглеждаш добре. Затова има и международни протоколи, които трябва да се следват, така че едно лице, като го погледнеш, да изглежда естетически красиво“, посочва тя.

Сред пациентите, които желаят да им бъде поставен ботулин токсин, има и мъже, повечето подтиквани от половинките си. „Хубаво е да се поддържа човек, но в някакви определени норми. Пак според световните гайдлайни, дори и ботоксът трябва да бъде така направен, че да не си личи толкова много. Да имаш все пак някаква мимика, да не е блокирано лицето. Това е новото в естетиката – естественият външен вид. А и мъжете, поне тези, които са улегнали и знаят какво искат, не търсят жената до тях да е с „кукленски” изглед“, казва дерматологът.

Затова и съветът й е дамите да се грижат за себе си, да се глезят, но да не прекаляват, а да бъдат естествени. Да не излизат извън нормата. И да не се доверяват хора, които не знаят какво правят.   

В професионален план пък д-р Дамянлиева си пожелава да има повече вяра в младите специалисти в България. И да се промени системата в здравеопазването, да се дава по-голяма възможност за специализация в желаната специалост. За да се мотивират младите хора да останат тук. „Това е нещото, което трябва да се промени. И това е причината голяма част от колегите да бягат от страната. Въпреки трудностите обаче, никога не съм се замисляла да работя в чужбина“, споделя д-р Дамянлиева.