Пловдивският митрополит Николай отслужи Благодарствен молебен по повод 137-годишнината от Съединението на Княжество България и Източна Румелия в храма „Успение Богородично”. В църквата присъстваха представители на държавната, местната власт и вярващи християни. След като помоли  за мир и благоденствие, владиката спази традицията да се обърне към миряните с реч.

„Когато подготвях днешното си слово, реших да прегледам какво съм казал предишните години на този празник, защото имам чувството, че всяка година говорим едно и също. За съжаление се оказах прав.

Чуйте думите ми от 6 септември 2013 г.: „Ще попитате дали на днешния ден Българската православна църква ще каже няколко думи по актуални политически теми.  Ето само няколко цитата от вчерашната преса: „пълно отсъствие на допирни точки между опонентите”,  „егоизъм, който връзва ръцете”. Това са думи на независими коментатори, които много ясно показват състоянието на обществото ни  -  омраза, безпаметност, егоизъм”.

Ако прегледаме вчерашните публикации, социалните медии, ще прочетем същите заглавия. Девет години едно и също – омраза до степен на безпаметност. Съгласете се, че това не е нормално.

Не мога да не отбележа обаче, че се наблюдава известно развитие. Ако преди омразата бе насаждана и нагнетявана по-скоро по принцип, то от две години насам тя добива персонифицирани черти. Сега конкретни групи хора биват призовавани да мразят конкретни други групи хора.  Младите да мразят старите, хората от центъра  мразят хората от покрайнините. Слушащите един вид музика трябва задължително да мразят почитателите на друга музика. Работещите в сферата на високите технологии да мразят и да се отнасят с презрение обикновените работници. Излиза, че ти вече не можеш да се идентифицираш с определен социален кръг, ако не мразиш хората от другите социални кръгове”, каза в речта си след празничната служба пловдивският митрополит.

Той не пропусна да коментира и омразата на политическа основа и подчерта, че тя граничи с истерия. Владиката очерта опасна тенденция, че напоследък дори се чуват призиви за елиминиране и едва ли не ликвидиране на конкретни личности.

„ Имам чувството, че се връщаме във времената на испанската Инквизиция, когато самозабравили се хора от светската власт са изгаряли хора, които не са мислели като тях след скалъпени и фарсови съдебни процеси. За никакви ценности не е ставало дума, а само за упражняване на груба безчовечна власт, за политика, представяна като религия. Искам много добре да запомните, че Инквизицията като институция е изобретение не на Православната, а на Католическата църква, на западната църква. Тормозенето и унищожаването на хора заради различните им виждания или просто защото не ги харесваме, са  средновековни практики, въведени на запад. Ние от Православната църква ги смятаме за еретически и категорично ги отхвърляме. Ако  там методът е разделението, за нас  методът е любовта, съгласието.  Когато казвам това и се сещам. Днес българите драговолно изпращат децата си на запад. С хиляди и хиляди! Да учат там и да придобият западните ценности.  Сега те започват да се връщат и се оказва, че  някои от тях са придобили и презрение към родното, към родителите, краен индивидуализъм, материализъм, егоизъм. И на всичкото отгоре прилагат наученото насила, с методите на Инквизицията. Те говорят за политика, но на практика се държат като религиозни фанатици, изповядващи някаква религия на омразата, ако изобщо може да има такава”, каза митрополит Николай.

И призова войната на омразата, в която нашите деца стават инструменти на злото, да спре веднага. А ако има възрастни, които ги насъскват, да бъдат изобличени строго от цялото общество.

На финала на речта си владиката цитира Йоан Богослов:  „Който казва, че е в светлината, а мрази брата си, той още е в тъмнината. И в тъмнината ходи, и незнае къде отива, защото тъмнината е ослепила очите му”.

Запомнете, братя и сестри, този съвет. Когато някой ви говори, гледайте очите му. Устата може да лъже, но очите – не. Ако ви говори, но в очите му има тъмнина, той няма как да ви отведе на светло място”, каза митрополит Николай и покани присъстващите да се поклонят пред паметника на Гавраил Кръстевич – човека, който съставя и занася на султана фермана за Екзархията, написал е първия екзархийски устав и е съдействал пред султана да бъде приет актът на Съединението.

„Впрочем Кръстевич е завършил право в Париж, но е бил имунизиран от един от пороците на западното образование, че всичко може да е обект на сделка и всичко се продава.  Като православен християнин е знаел, че не всичко се продава – като братята и сестрите, родината, вярата”, каза накрая пловдивският митрополит и призова да се сложи край на омразата и да си простим волните или неволните прегрешения.