Виртуална реалност – така може да се нарече електронната система за градския транспорт в Пловдив. Тук обаче не става въпрос за новата технология, която навлиза все повече във всички цивилизовани страни с началото на третото десетилетие на 21 век.  Много повече тя наподобява  сюжет от филма „Матрицата“, в която редица експерти от Община Пловдив живеят в свят зад мониторите на компютрите, където системата за 20 млн. лева на градския транспорт работи.  Вече бившият шеф на Транспортния проект Борислав Кръстев очевидно също не е взел червеното хапче, предлагано от Морфей, за да се събуди от света на сънищата, като до последно брани системата за ел таксуване и проследяване на автобусите.  

Днес той застана пред журналистите заедно с кмета Здравко Димитров и зам.-кметът Тодор Чонов след дългоочакваната среща с испанския висш мениджмънт на фирмата „Индра“, която глътна 20 млн. лева за Транспортния проект.

Е, самите испанци не се появиха пред медиите.  Шефовете Оскар Сурон, Даниел Такон и Раул Лопес днес са били в Пловдив. Кметът Здравко Димитров гарантира – дори обеща, че ще изпрати снимка. Те обаче имали строга политика да не дават изявления пред журналисти. Подобен тип поведение е изключително странно за корпорация, която притежава 43 000 служителя и оперира в 140 държави, но вероятно е присъща за фирма, която носи името на бога на бурите в Индуизма.

Оказва се,че те не знаели за проблемите със системата в Пловдив, а причина за това са техни служители на ниските нива, които криели информацията от тях. Странно е обаче, че с тримата испанци били и двама българи от местния офис, които всъщност са въпросната връзка.  Последните двама би трябвало да знаят за бурите, които постоянни изникваха със споменаването на „Индра“ в Пловдив през последните четири години, но явно и те са в другите измерения на реалността.

Зико и Чонов обаче направили първата крачка – осигурили директна връзка с висшия мениджмънт на фирмата, която обещала да изпрати най-добрите си експерти, за да се реши проблема със системата.   

Тогава се случи сблъсъка на двете реалности – виртуалната и реалната( или поне в тази, в която живеят всички пловдивчани).  В първата стоеше Борислав Кръстев, а от другата страна – кметът, зам.-кметът и всички журналисти.

Докато всички репортери задаваха въпрос след въпрос защо тази система очевадно не работи,  Борислав Кръстев обясняваше точно обратното. Човекът, който подписа всички документи за Транспортния проект, с който бяха разплатени 20 млн. лева, защитаваше всяко свое действие и каза, че просто има технически проблеми.

„Знаете – количествените натрупвания водят до качествени изменения“ , цитира Кръстев втория закон на Диалектически материализъм. Проблемът идвал от всички малки грешки, които се натрупвали в системата и когато те не били изчиствани водело до срив в системата.

Виновни за всичко това били – шофьорите, гражданите и „донякъде“ фирмата, която обслужва системата. Проблемът при първите два субекта бил, че не са се научили да боравят със системата според изискванията й. Според Кръстев софтуерът е доста добър, както и техническите устройства, независимо, че голяма част от тях не работят – просто се натрупвали проблемите.

От подробния разказ на Борислав Кръстев как функционира софтуерът и системата на градския транспорт, то пловдивчани могат да бъдат спокойни, че бунтът на машините никога няма да тръгне оттук, тъй като това е може би това е  единственият нов софтуер, който не притежава  и частица изкуствен интелект.  С други думи – за всяка грешка в системата се изисква човешка намеса след това.

Виртуалната реалност, в която живее Борислав Кръстев обаче ще приключи до края на годината. Дотогава „Индра“ имат ангажимент да поддържат системата за градския транспорт,  която между впрочем е в експлоатация от 2016 година.  Ако тя не проработи до края на годината, или има „нови натрупани грешки“, Община Пловдив ще трябва да се намери фирма, на която да плати да подкара тази система. Другият вариант е цялата техника и софтуер да останат в автобусите и по спирките, като музей на глупостта и пример как могат да се погребат 20 млн. лева. Разбира се, Община Пловдив може да си търси правата по-съдебен път, но предвидените неустойки са 500 хил. лева, или колкото да се купят ръчни валидатори за безкондукторно таксуване в автобусите.