На 15 март 1934 година в Пловдив е роден режисьорът Крикор Азарян. Завършва актьорско майсторство и режисура във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ при проф. Б. Дановски и Ф. Филипов през 1966 г. Продължава обучението си при Анатолий Ефрос и Георгий Товстоногов в Москва и Ленинград.

От 1966 до 1969 г. работи в Пловдивския театър. Художествен ръководител на новосъздадената „Младежка сцена“ на която играят в различно време Руси Чанев, Тодор Колев, Цветана Манева, Катя Паскалева, Добромир Манев, Соня Маркова, Илка Зафирова, Стефан Мавродиев, Елена Райнова, Северина Тенева, Антон Горчев, Милен Пенев, Петър Славов и др.

Дебютира с постановка на пиесата „Да се провреш през дъгата“ от Г. Марков. Сред най-значителните му режисьорски постижения тук са „По пътя“ от В.Розов, „Автостоп“ и „Петрол“ от Ив. Радоев, мюзикълът „Уестсайдска история“ от А. Лорънс и Ъ. Леман (музика Л. Бърнстейн), „Пътеки“ от Н. Хайтов и др.

По-късно през 1980 – 1981 г. е привлечен като художествен консултант. Тогава поставя комедията „Дванайсета нощ“ от У. Шекспир. Работи в театъра на „Българската армия“ (1969-1977 и от 1990), Народен театър „Иван Вазов“ (1977-1984), Сатиричния театър (1984-1987), театър „София“ (1987-1990) и в Младежки театър, Пазарджишкия драматичен театър, Родопски драматичен театър – Смолян.

Поставил е над 100 пиеси и е носител на три първи награди за режисура от национални прегледи на българската драма и театър за „Януари“ на Йордан Радичков в Драматичен театър – Пазарджик, „От земята до небето“ на Н.Русев в Театър „Българска армия“ и за „Опит за летене“ на Йордан Радичков в Драматичен театър – Перник. Втора награда за режисура за „Пътеки“ от Николай Хайтов в Драматичен театър Пловдив. Първа награда за режисура от Национален преглед на камерни пиеси – Враца за „Сизве Банзи е мъртъв“ на Атол Фугард и за „Кълбовидна мълния“ на Иван Радоев. Втора награда за „Последен запис“ на Самуел Бекет в Народен театър „Иван Вазов“. Награда за режисура на Съюза на артистите в България за „Буре барут“ на Деян Дуковски и втора награда от Фестивала в Благоевград за „Бая си на бълхите“ на Боян Папазов. Гостувал в театър „На Воли“ Варшава, Югославски драматичен театър в Белград, Театър на съвременната пиеса и Московски драматичен театър в Москва, Народен театър в Битоля. Гостува още в Германия, Полша, Русия, Грузия, Македония.

Автор на Международен уъркшоп „Балканите четат Радичков“ в Смолян през 2002 г., с участието на режисьорите: Томас Велисарис (Гърция) ръководител, Андраш Урбан (Югославиия), Онур Байрактар (Турция) и Деян Пройковски (Македония).

Режисьор на игралния филм „Всички и никой“ по Йордан Радичков. Педагогическата си дейност започва през 1970 г. като асистент на проф. Желчо Мандаджиев във ВИТИЗ.

Негови ученици са: Чочо Попйорданов, Христо Мутафчиев, Мариус Куркински, Камен Донев, Стефка Янорова, Деян Донков, Галин Стоев.

Носител на най-високото отличие в България – орден „Стара планина“ първа степен през 2005 г. за изключително големи заслуги в развитието на българската култура.

Заслужил артист от 1977 г. Професор от 1988 г. Преподавател по „Актьорско майсторство и режисура в НАТФИЗ, председател на Българската асоциация на режисьорите и почетен професор на Нов български университет.

„Почетен гражданин“ на Пловдив от 2004 г.

Режисьорът обича чувствителността на Фелини и образите от картините на Златю Бояджиев. Казва, че всичките му сродни души са пловдивчани включително и Фелини. Обича много Пловдив, и толерантността на жителите му към различните етноси в града.

През 2007 г., току що разбрал за неизлечимата си болест, стоейки пред на пръв поглед трудната дилема между лечението си и театъра, режисьорът избира театъра. Напуска болницата и се отдава на терапия в салона, започвайки своя триптих от големите Чехови пиеси – „Чайка“, „Три сестри“ и „Вишнева градина“, които буквално удължават живота му с няколко години.

Получава всички български театрални награди. Награден посмъртно с почетен „Аскеер“ и „Икар“ за 2010 г.

В интервю Коко Азарян казва: „На две неща дължа това, което съм аз: едното е, че съм израснал в Пловдив, а другото-че съм арменец“. Комбинацията от магнетизъм и артистичност, заключени между трите хълма на Стария град и народността, дала на света цветното кино, не може да роди нищо друго освен артист и творец.

Умира на 14.12.2009 г. От март 2015 година зала 2 на НДК носи името театър „Азарян“.

Из „Енциклопедия на Пловдив“, автор Божидар Тотев