Празнуваме Бъдни вечер – един от най-светлите празници. Вечерта преди Рождество Христово семейството се събира, за да спази една традиция – почитта към дома, огнището и починалите предци. На някои места празникът се нарича Суха Коледа, Крачун, Малка Коледа, Детешка Коледа, Мали Божич, Наядка.

Според библейското предание на Бъдни вечер започват родилните мъки на Дева Мария. Тази вечер е начало на празненството, възславящо Христовото рождение.

Празничната трапеза включва обреден хляб, наречен "Богова пита", "Божичник", "вечерник", "светец" или "харман". Той е замесен с "мълчана вода" от момата или от млада булка, като брашното е пресято през три сита. От тесто върху хляба се оформят изображения на нивата и домашните животни. Освен този хляб, момата носи и "вит-превит кравай", който е предназначен за коледарите.

Върху трапезата се нареждат нечетен брой ястия - 7, 9 или 11. Сред тях са пълнени чушки с ориз, сарми, боб, леща, варено жито, баница с тиква, ошав. Според традицията, колкото повече са ястията, толкова по-богата ще е годината.

Обичаят повелява по време на яденето да не се става. Трапезата не се прибира, защото се вярва, че починалите идват да вечерят и да се погрижат за благополучието на живите.