от Руслан Йорданов

Да бъдеш Европейска столица на културата (ЕСК) без съмнение е престижно  занимание, способно не само да породи завист у съседните градове, но и да спечели слава в континентален мащаб. В същото време домакинстването е и скъпо удоволствие. Испанският град Сан Себастиан през 2016 г. е отчел оперативни разходи от 89 млн. евро, което го поставя на първо място сред културните столици през последните години.

Полският Вроцлав, който миналата година също бе ЕСК, е похарчил 78,6 млн. евро, показват статистическите данни, с които вчера артистичният директор на фондация „Пловдив 2019“ Светлана Куюмджиева запозна общинските съветници под тепетата.  Други разточителни домакинства са тези в Монс 2015 - 72,7 млн. евро, и в Леуварден 2018 - 74,3 млн. евро.

„Сред останалите Европейски столици на културата Пловдив изпъква с най-разумен бюджет за оперативни разходи спрямо мащаба на държавата и града – 17,3 млн. евро“, отбеляза Куюмджиева.

Оперативни средства

Сравнителен показател в ЕС

Каунас 2022                      30 млн. евро

Елефсина 2021                24 млн. евро

Тимишоара 2021            48,5 млн. евро

Рийека 2020                     30,3 млн. евро

Галуей 2020                      45,7 млн. евро

Пловдив 2019                  17,3 млн. евро

Матера 2019                    52 млн. евро

Леуварден 2018             74,3 млн. евро

Валета 2018                      46,7 млн. евро

Ааархус 2017                    57,6 млн. евро

Вроцлав 2016                   78,6 млн. евро

Сан Себастиан 2016      89 млн. евро

Монс 2015                         72,7 млн. евро

Пилзен 2015                     33,6 млн. евро

Светлана Куюмджиева представи работата на „Пловдив 2019“ пред общинските съветници 

Същевременно Европейската столица на културата може да донесе мощен подем на местната икономика, сочат стопанските изследвания. Изчислено е, че всяко вложено евро носи на града възвръщаемост между 5 и 8 евро. Сред най-успешните примери за ЕСК е Ливърпул, който през  2008 г . отчита 753 милиона паунда приходи.

Унгарският Печ 2010 пък отчита 27% увеличение на нощувките през годината на титлата. Френският Марсилия през 2013 г. е привлякъл рекордните 11 милиона посетители с 950-те си реализирани проекта.  Проучване за  Монс 2015 г. показва, че всяко вложено в ЕСК евро е генерирало между 5,5 и 6 евро в местната икономика.

В Пловдив вече се усещат положителните ефекти. Нощувките в града под тепетата се увеличават с 10 на сто годишно, а публиката на културните събития се е удвоила. Кварталът на творческите индустрии – Капана, кипи от живот и се разраства с дни.

Освен заложените средства от държавния и общинския бюджет, Пловдив разчита на два други източника за допълване на касичката. Първият е награда „Мелина Меркури“ на стойност 3 млн. лв.,  която се дава от Европейската комисия. Дали сумата ще дойде под тепетата, ще стане ясно след мониторинговия доклад на европейското жури следващата пролет. Ако Пловдив изпълнява добре и навреме проектите, заложени в Апликационната книга, парите ще бъдат отпуснати.

Предвидените от частни спонсори средства възлизат на 7 млн. лв.  Досега обаче общинската фондация не е започнала конкретни преговори за спонсорство, но уточнява, че вече е налице засилен интерес.

Общ бюджет Пловдив 2019

Суми по пера в евро

Национален бюджет                   10 000 000 евро

Общински бюджет                      23 177 638 евро

Частен сектор                            3 500 000 евро

Мелина  Меркури                       1 500 000 евро

Суми по пера в евро

За инфраструктура                       15 877 638 евро

За програма                                  17 300 000 евро

Програма

Национален бюджет                   10 000 000 евро

Общински бюджет                       7 300 000 евро

План за финансиране

Общински бюджет

2014      285 560 лв.

2015      571 120 лв.

2016      999 460 лв.

2017      1 570 580 лв.

2018      3 997 840 лв.

2019      5 853 980 лв.

Държавен бюджет за инфраструктура по години:

2015      4 000 000 лв.

2017      7 000 000 лв.

2018      9 000 000 лв.

Общо:  20 000 000 лв.