Пловдивските общинари се събраха да дадат концептуална рамка за развитието на града до края на 2020 година, а дори края на мандата. Трите основни теми, които вчера се разискваха бяха бюджетът на града, приоритетните обекти  и реформите, които предстоят.  По същество по всички теми се каза немалко, но отникъде не прозвуча категоричност дали Общината има ясен план какво трябва да се прави оттук нататък, пише в коментар TrafficNews.bg.

 В началото  фокусът бе изместен от едно не съвсем целесъобразно предложение – да се вземат 120 000 лева от бюджета за нова сграда на Хуманитарната гимназия. В движение това бе оправено, а вероятно кметът Здравко Димитров ще си направи изводите.

Именно този метод на действие не може да даде сигналите към пловдивчани, че градските власти знаят какво точно искат и как да го постигнат. Постоянните променливи и смяната на позициите дава разнопосочни сигнали, което  обърква хората, които са в темите, а другите съвсем не разбират целите на властта.

Бюджетът на града

Актуализацията на бюджета смъкна рамката с 5,1 млн. лева. По същество тя не е значителна за град като Пловдив.  Зам.-кметът по финанси Илия Кирчев най-после бе дал справка на общинските съветници, от която стана ясно, че към 8 май несъбраните приходи са около 17 млн. лева. 15 млн. от тях са от основните данъци, които дължат пловдивчани. С други думи по-голямата част от тези пари се очакват да влязат в бюджета, а апокалиптичните сценарии за 50 млн. лева дефицит едва ли ще се сбъднат. Съкращаването на разходите е най-логичната стъпка, като трябва да се направи, а  това са спестявания, както от капиталови разходи, така и от собствената издръжка на Община Пловдив.

Заемите и проектите

„Заем, ако обществеността не иска – няма да теглим. Ще работим с каквото можем от собствения бюджет”, каза за пореден път Зико.  Докато обаче той говореше това пред журналистите, в заседателната зала на ОбС Илия Кирчев подробно обясняваше какъв е планът за действие с дълговете на Община Пловдив.  Старейшините  отложиха до 2022 година  най-стария кредит на Пловдив – 50-милионния облигационен заем, теглен през 2006 година.  Кирчев обясни, че ако през септември нещата не са толкова лоши с приходите, то кредитът ще се погаси предсрочно. Но дори и да са зле – то поне Община Пловдив ще има един буфер от 5 млн. лева  налични средства. Новият евентуален заем  е щял да се погасява след 7 години, което значило, че дотогава ще се изплатят всички останали задължения.

Повече е от ясно е, че за да се развива градът трябва да се инвестира и да се покриват нуждите на хората. В този смисъл орязването на всички инфраструктурни проекти, за да се пести, изглежда лудост.  Големият проблем обаче е, че самата Община не знае кои обекти трябва да й бъдат приоритетни. Само за седмица на няколко пъти се смениха намеренията на Община Пловдив – режем новата детска градина в Кючука, правим новата детска градина в Кючука, взимаме  парите от кино Космос, връщаме парите на кино Космос,  правим зоопарка, но не знаем кога ще го започнем и колко пари ще са нужни.  

Приоритет номер 1 е „Модър-Царевец”. Дотук добре.  Но това е обект, за който Община Пловдив няма финансовите възможности да се направи, ако не се тегли кредит. Приоритет номер 2 „Даме Груев” – нужни са 10 млн. лева, които също ги няма налични.

Иначе казано – трябва заем или сериозна инжекция от държавата. Предвид 37-те милиона за стадионите на Ботев и Локо и тежкото състояние на други общини, втората опция не изглежда вероятна към днешна дата. Но, за да бъде одобрен един заем от обществеността трябва да е ясно за кои обекти ще се дадат и какъв ефект ще имат за пловдивчани. Вече 6 месеца такъв доклад няма, а Общината всеки месец започва или отлага някои проект, а след това всичко започва отначало.

Ясно е, че  пандемията разбърка плановете на Община Пловдив, но тя вече трябва да има ясен взор какво прави в бъдещето.  А именно да се определят 10 обекта, първите 5 да се изпълняват приоритетно, а вторите 5 при възможност.  Същите стъпки, които направи правителството, които в условия на криза излязоха и казаха правим тези и тези проекти, а ако има възможност и тези.

По второто перо, откъде могат да се съкратят разходи – реформи в администрацията, също процесът изглежда твърде противоречив. От една страна обединяваме в едно ново предприятие трите ОП-та, за да няма дублиране на дейности, но от друга – не искаме да съкращаваме никого, защото в условия на криза ще останат хората без препитание. Ситуация, при която и вълкът сит и агнето цяло няма как да се случи. За това градските власти трябва да си изберат политика – или социалния елемент и задържането на максимален брой заети за сметка на бюджета, или въвеждането на оптимизация на разходите за сметка на социалната част. 

Повече от ясно е, че двата пътя по всички основни проблеми са добре известени и на кмета, и на неговия екип. Проблемът е, че те се лутат между двата, търсейки златната среда. Това време обаче  може да се окаже пагубно, тъй като след един месец преполовяваме годината. Дотогава Община Пловдив трябва да има план за действие и да избере път, по който да върви, за да може да получи и подкрепата на пловдивчани и обществеността.  

Вчера кметът и екипът му показаха, че може да се действа решително без да се вдига много шум. Те регулираха цените в строителния сектор, след като години наред никой от неговите предшественици не смееше да пипне разрешенията за строеж.  Те дори представиха план, с който ще се направи дългоочакваното зониране за цена на строителното разрешение. Въпросното зониране може да бъде от ключова роля и за бъдещата данъчна система на града, а и отправна точка за разширението на Пловдив към съседни общини.

Взорът в бъдещето обаче трябва да бъде не само в този сектор, а и в другите, които кметът бе начертал в програмата си.