Една от най-красивите сгради в Пловдив скоро ще бъде дадена на Общината за разпореждане – 8 години, след като я придоби. През 2013 година Община Пловдив направи сделка с националната банка, като размени сградата на улица „Райко Даскалов” срещу терен от 6,5 дка на Цариградско шосе.  Договорката бе, докато касовия център  не бъде изграден, а администрацията не се изнесе, тя да се ползва от БНБ срещу годишен наем.

Касовия център  за 14 млн. лева вече е завършен като преместването на финансовите институции в момента тече. Въпрос на време е цялата сграда да бъде освободена и върната на Община Пловдив.  Другия въпрос, кой е и най-важен е -  какво ще се прави със сградата паметник на културата.

Предишната администрация имаше идея там да се обяви конкурс, с който да се избере проект за вътрешно-архитектурното оформление и обзавеждане на сградата, в духа на времето, когато е строена. Проектът ще покаже дали банковия салон може да стане представителна зала на Общината и Общинския съвет, в която да се провеждат тържествените си заседания.  Друга идея бе там да се премести част от общинската администрацията.

От Община Пловдив заявиха, че след като бъде върната сградата тя трябва да се актува и да се вкара в Годишната програма за управление на имоти общинска собственост. Към момента се смята да се направи комисия с експерти, които да решат как да бъде обновена сградата, както и какъв проект да се направи за нейното възстановяване.

При сделката между градската администрация и БНБ, едно от условията бе банката да направи техническо обследване на сградата. Именно на него ще стъпи един бъдещ проект, който освен визията, ще даде и предложение как да бъде изпълнена със съдържание.

Забележителното сграда е паметник на културата, част от уличния ансамбъла на ул. „Райко Даскалов“. Сградата е проектирана от архитект Якоб Хайнрих Майер и е издигната през 1898 година за целите на банковата институция. Тя се е ползвала за образец и ориентир при определяне габаритите на улицата в градоустройствените планове на Йосиф Шнитер. По-късно на Българската народна банка се налага разширение на дейността, съответно на сградния фонд. То се прави в дълбочината на сградата и не засяга предната фасада. Увеличението на обема на сградата е дело на архитект Камен Петков,  днес пететажната сграда е с приблизително РЗП от 5400 кв.м. и