"Да ви разведря с нещо, което забелязах. Прочитам ви част от програмата на "Демократична България": "Нов механизъм за управление на качеството, интегращ количествени данни по ключови индикатори, качествени данни от инспектиране на място и обективна процедура за атестиране на учители и директори." Аз смятам, че след това изречение - понеже хората ни гледат, 90 процента от тях в момента са отишли за аналгин. Ще трябва да кажем на този експерт, че в следващите дни ще трябва да отида в някоя телевизия, за да го обясня на по-нормален език. Комуникационната роля никак не е маловажна." С тези думи Христо Петров - Ицо Хазарта, предизвика смях сред участниците в дискусията на тема образование, организирана от партията, в която членува - Продължаваме Промяната.

Хазарта продължи в типичния си стил и подчерта, че избрал да работи за каузата на образованието, защото вярва, че именно то е единственият начин "да постигнем истинска промяна". Той допълни, че допреди да прочете програмите на партиите, участващи в разговорите, се е притеснявал, но сега е силно удовлетворен.

"Твърдо сме за стартиране на процедура по проверка на учебните програми особено по български език и литература. Когато за някого казваме, че е интелигентен човек, тази оценка стъпва върху умението да говори добре български език. Владеенето на българския език е в основата на всяко едно знание. Другото неотменимо нещо е литературата - както казваше един мой учител, чрез нея можеш да изживееш 100 живота", каза още той и сподели, че като родител вижда, как с годините нивото на образованост пада, но изискванията към децата стават все по-тежки.

"Представете си, ако това е един спортист, който се занимава с вдигане на тежести.Той отслабва, мускулите му отслабват и лечението, което ние предписваме, е постоянно да увеличаваме тежестта, която той вдига. Мога да дам кратък пример с програмата за 8. клас по литература. Тя започва с античността - старогръцки епос, после старобългарска литература, след това средновековие и след това стигаме до епохата на символистите. От това цялото препускане, в ученика е останало умението да решава кръстословици. Когато види в въпрос кой е авторът на "Декамерон" и първите букви са "Бо", да допълни "качо". В престижните колежи на преподавателя се дава възможност да преподава цяла година един-единствен роман, например на Достоевски. Но през цялата тази годидна той разказва на учениците, за историята, войната, разискват разискват темите за чест, свобода, радост. това е много по-полезно от зубренето. Трябва да даваме свобода на учителя. Щом един такъв като мен се е сетил, че заглушаваме гласа на родителя, гласа на учителя, значи е сериозен проблемът. Заглушим ли гласа на учителя, всичко е загубено", каза на финала още той.

Първи в дискусията за приоритетите в образованието своите възгледи изложиха от "Демократична България".

"Системата на образование трябва да работи за едни щастливи ученици, които да ходят с удволствие в училище. Там да ги посрещат едни мотивирани учители, а по това време родителите да са спокойни, че на децата се дава най-доброто за успешната им реализация", каза бившият директор на Математическата гимназия и преподавател в Пловдивския университет Ивайло Старибратов. Той е част от работната група на "Демократична България". Според коалицията най-важната и първостепенна задача е справянето с пораженията от обучението в електронна среда, което продължава вече две години, и връщането на децата в училище.

"Това създаде твърде големи дефицити - не само в знанията и уменията, но и в мотивацията на учениците, в тяхната среда, която вече реално я няма. Разбихме им средата. Психично здраве и социализация също са в риск. Трябва спешно да набележим мерки и те да се върнат в максимално присъствена форма - носене на маски, агитация за ваксинация на по-големите класове. Особено голям проблем е с учениците, които имат практически занятия и не ги провеждат. Представете си, че от училищата по автотранспорт ще излязат шофьори и ще подкарат колите на градския транспорт. Можем да си направим сметка колко часа курмуване са имали. Това важи в пълна степен и за висшите училища. По отношение на дефицитите в знания и умения - трябва да се работи индивидуално с всеки ученик за преодоляването им", каза още Старибратов.

От "Демократична България" подчертаха, че има ключови проблеми и системата е неформирана - 90 процента от децата от 0 до 3-годишна възраст са необхванати, а България е държавата с най-висок процент отпаднали ученици от целия Европейския съюз. Акцент в политиката в образованието е по-бързата дигитализация, както и намаляването на административната тежест към учителя. Неговата роля е да бъде преподавател, а не чиновник. Според "Демократична България" финансирането на образователната система трябва да е с 4 процента от брутния вътрешен продукт, 1 процент - за висше, и 1 процент за наука. А финансирането на образованието да стъпи върху качеството, като за тази цел да се оформят ясни критерии за оценките на това качество. Според "Демократична България" образованието в яслена възраст изцяло трябва да бъде преосмислено.

Участниците от "Демократична България" призоваха и за по-адекватна политика спрямо обучението на децата със специални образователни потребности, защото резултатите показват, че тези ученици не получават достъп до качествени услуги. "Има сегрегация и държавата си затваря очите", казаха те. Според тях е важно да има ранни стажантски програми за учители, качествен подбор на учителите, промяна в образователните програми и по-високи заплати в сектора. Делегираният бюджет да бъде оформен на база на реални нужди, резултати, както и на проектно финансиране, за да се развива и подкрепя предприемачеството.

В сферата на висшето образование те смятат, че трябва да се актуализира стратегическата визия и то трябва да се развива заедно с науката. Научно-изследователската дейност да се развива в интерес на обществото, държавата и бизнеса. Да се преодолее фрагментацията и ВУЗ и наука да се обединят около национални изследователски проекти, които да се финансират от държавата. Да се модернизират и реформират процедурите за заемане на научни длъжности, както и прилагането на стандарти на научната етика. Трябва да има много ясна държавна политика за пълноценна интеграция на висшето образование и наука в общоевропейското, както и финансиране на участие на българската наука в общоевропейски и световнообразователни и научни инициативи.

Първата теза на Пламен Николов от "Има такъв народ" пък бе призивът науката да стане елемент от националната сигурност на България. Той подчерта, че куца начинът, по който се финансира средното образование, както и че е необходимо държавните образователни стандарти трябва да бъдат ясно дефинирани, има основа, но трябва да бъде прецезирана.

"Делегираните бюджети довеждат до развален баланс на базата на демографската структура на страната. На едни места има училища мастодонти, на други вече няма училища. Затова е необходима нова формула за финансиране с константни правила - категория на училищата с брой паралелки и капацитет; местоположение, благодарение на което да има защитени училища; инвестиране в материална база; развиване на извънкласни дейности, осигурени за всеки ученик. Категорията на училището ще формира очаквания фонд работна заплата. Училището би могло да добави още 10 процента от бюджета си, ако учителите повишават квалификацията си, а и от успехи на учениците", бе тезата на ИТН.

Основен акцент в програмата е и мандатността на ръководните кадри в образованието, за да няма вечни директори. Така се избягва рискът от политически зависимости и натиск върху педаогическия и непедагогическия персонал. Това може да се избегне с въвеждането на ограничение на два мандата с период от пет години. Конкурсите за директори да са публични, за да знаят хората на кого поверяват децата.

"Ново съдържание - в момента то е на много високо академично ниво и в повечето случаи не съответства с възрастовите възможности на децата. Важно е и ограничаване на теоритичните знания в училището, а в училище повече извънкласни дейности. Трябва да бъдат намалени безкрайният брой учебници по даден предмет, измежду които избират училищата. Достатъчни са два", обявиха още от ИТН.

Те призоваха в учебните програми да се включват посещения на събития от културния календар, които да се финансират през МОН. Повече екскурзии до родните места на писатели и поети, до исторически забележителности, ваучери за спорт и възстановяване на базите на МОН за летни и зимни лагери.

"Смятаме, че 4 клас е много ранна възраст за провеждане на външно оценяване. Особено тази година насади огромен стрес и в децата, и в преподавателите. Смятам, че след един по-обстоен анализ трябва външното оценяване да се замести с един изпит по български език. Всеки учител да си го проведе в своя клас. Нямаме вяра на учителите ли?", попита Юлия Чортленова. Тя подчерта, че ИТН смятат, че трябва да се въведе правило, че може да се повтаря четвърти клас, а в подечна перспектива това да важи за 1., 2. и 3. клас.

"Може да е от хуманни съображения, но какво се случва с това дете в пети клас - ще повтаря или го губим за образователната система. Прибирането механично в клас на учениците, не е добро. Те няма да се справят с материала", каза още тя. Сред приоритетите според ИТН трябва да е вдигането на интереса към професионалните гимназии, които в момента са съсредоточие на ученици, които не са приети в други училища. Това може да се случи с насърчаване на дуалното обучение, но то да бъде контролирано, за да има реални действия, както и да има модернизация на базата.

Те поискаха приобщаващото образование да се реформира с включване на децата със СОП, което в момента е една административна, но нефункионираща дейност. Центровете за подкрепа, по думите им, не са адекватни на децата със СОП.

"Липсва разграничение между педагогическа и терапевтична дейност. Предлагаме в рамките на 1 година да бъде сформирана експ комисия - психиатър, специален педагог, ерготерапевт, педагог, рехабилитатор, педиатър. Ясни критерии за включване на децата - способност и неспособност за усвояване на учебен материал. Не едно дете да се среща веднъж или два пъти седмично със специален педагог. Да са повече деца с идентични потребности, за да работят по-ефективно и всекидневно със специални педагози. При липса на интелектуални възможности децата да бъдат насочвани към центрове. Там специалистите да подобрят качеството на живот на тези деца, да развием дори едното качество, което има. Децата, които са с множество увреждания, не следва да подлежат на задължително образование. Тези деца които имат инвалидност, но нямат интелектуални дефицити да са в масовите училища", казаха още те.

БСП пък изразиха несъгласието си, че пазарните принципи трябва да бъдат прилагани в образованието.

"Образованието ни е тежко и неразбираемо, 47 процента от деветокласниците са функционално неграмонтни. 700 училища са без физкултурни салони, 150 училища с външни тоалетни. С реформата от 2001г. бе променено учебното съдържание, смъкнато бе с 3 години. Това изправи децата пред невъзможност да се справят. Задачата в образованието е много тежка. Напълно съгласна съм с колегите от ИТН, че образованието е въпрос на национална сигурност. Тези, които излизат от образованието, ще ни лекуват, ще учат децата ни. Така ефектът се мултиплицира. Важно е да повишим рязко качеството на образованието. Не трябва да бъдат жалени средства", казаха още от БСП.

Те призоваха приоритет да бъде ревизия на учебните програми и материал - съобразяване с възрастовите възможности. Недопускане на джендър философиите в българското училище, край на печалбарската политика в учебниците, промяна на системата за оценяване на учебниците, разширяване на персонализиране на учебния процес, гъвкави учебни пътеки, които отговарят на потребностите и способностите на учениците", поискаха като приоритет те.

В програмата за образование според тях трябва да бъде заложено създаването на Мрежа на талантите - това е начин за подкрепа, проследяване на развитието им и подпомагане. Реално ангажиране на всички институции и контрол на всички, които следят за обхващането на децата в училище. В момента ходят единствено учителите.

"Къде е полицията, социалните, Закрила на детето? Реално ангажиране и контрол на всички институции за обхващане", поискаха те. В приоритетите за образованието трябва да бъдат безплатни детски ясли и градини, осигурено място по местоживеене.

Делегираните бюджети по мнението на левицата са изкривени, затова добрите училища станаха още по-добри. Те могат да си позволят да отстраняват ученици. Малките училища не могат да си позволят това и това е довело до изкривяване на дисциплината в училище. Приоритет за управлението трябва да бъде подпомагането на българските училища в чужбина, както и нов закон за развитие на академичния състав, система, усъвършенстване на рейтинговата система, национална карта образование и икономика с цел планиране на кадрите от професионалното и висшето образование. Бизнесът да участва със свои прогнози в хоризонт 5-10 години. Обвързване на обучителните кадри с регионалните планове за развитие и строг акредитационен контрол, оптимизиране на специалностите в Държавните висши училища, стартова заплата за млад учен не по-ниска от 2 мин заплати, развитие на центрове за върхови технологии, Фонд научни и следвания и Националния фонд за иновации да се обединят, проектни консорциуми с бизнеса,
инвестиции в материалната академична среда, средства за академични капиталови разходи, са другите спешни мерки, които да се предприемат в образованието според БСП. Важно е и това да се заложат целеви средства за ремонт на студентските общежития и построяване на нови.

Според проф. Денков от Продължаваме Промяната, важна крачка е обновяването на учителската колегия, защото след няколко години огромна част от новопостъпилите напускат системата и явно и заплащането не е достатъчно, и възможностите за допълнителна квалификация.

"През отминалите месеци видяхме как функционира методиката на оценяване - разликите между входа и изхода на съответната образователна степен. Изключително важно е ние да име национално оценяване при стандартизирани условия. От гледна точка на тази оценка на добавената стойност е изключително важно да има НВО. Напълно е отворен въпросът как да се подобри подборът на материалът", каза още Денков по повод предложението за отмяна на външното оценяване в 4. клас.

По думите му тя е полезна не само за финансирането, но и се отчитат основни фактори - тип населено място, квалификация на родители, социален статус на родителите, квалификация на учителите, като се добави към тях и резултатът от НВО, това ще даде по-ясни критерии за рейтингите на училищата.

"До лятото от 2022 г. тези две системи можем да ги имаме, да ги обясним на родители и директори. Реалистично е това да бъде 2024 г. въведено и ще ни даде ясна картина на образованието", каза Денков и изрази съгласие, че академичният стил в учебниците трябва да бъде заменен с по-прагматичния подход, за да се вдигнат функционалните компетентности на учениците. Той подкрепи и идеята за повече спорт, изкуство и въобще извънкласни дейности. Те трябва да са не просто част от образователния процес, но едни от най-съществените елементи училището да стане интересно. Децата да не го свързват само с учебните предмети и оценките. Имаше защо да отидем с огромно желание в училище.

"Учителите вече са претоварени с много неща. За да може да се разгърне максимално бързо тази дейност, трябва да вкараме бързо хора - академичната общност с роботите, треньорите със спорта. Учителите и външните хора трябва да се усетят партньори", каза той. Денков се съгласи с идеята за деполитизация в училищата, строг контрол върху работата на директорите, но не и с идеята за мандатност, особено при положение, че те се справят добре.

Той подчерта и важността на дигитализацията: "Има започнати дейности. Имаме вече дигитална платформа, в която са включени всички ученици. Ние имеме представа какво се случва в момента в системата. Допълнителни достъпни ресурси са важни. В новата програма образование ще се работи по персонализираната работа децата. Все повече преминаване към електронни ресурси - на принципа 1 таблет или лаптоп едно дете".

За вузовете проф. Денков подчерта, че е важно изчистването на профилите им, а не да правят и преподават едно и също. Всеки универститет да е най-силен в конкретни професионални насоки. За висшето образование той очерта още няколко момента- включване на всички студенти към изследователски проекти, връзка с бизнеса и регионалните организации, модернизиране.

В момента участниците в дискусията обобщават акцентите в образованието.