Пловдив е един от градовете у нас с най-голям етнически колорит. От десетилетия под тепетата мирно съжителстват православни християни, католици, мюсюлмани, арменци и евреи.  Пъстротата на града е именно това, което ни отличава – все пак къде другаде можеш да се снимаш на римски стадиона, а на фон да се вижда джамия. Част от микса на различни диаспори е  католишката махала, която се зародила в Пловдив в средата на 19 век.  Махалата се е намирала около улиците „Капитан Райчо“ и „Петко Д. Петков“.  За католиците под тепетата има сведения от 13 век, но голяма част от жителите на махалата обаче се заселват по-късно. Идват основно от района на днешния град Раковски. Всъщност те са потомци на павликяните, приели католицизма най-вероятно, за да не се омешат в морето на православието.

В книгата си „Запомнете Пловдив“ Евгений Тодоров разказва, че една от версиите за зараждането на махалата е свързана с едно посещение във Филибето някъде към 1852 година на италианския свещеник Андрея Канова.

Пловдив е един от градовете у нас с най-голям етнически колорит. От десетилетия под тепетата мирно съжителстват православни християни, католици, мюсюлмани, арменци и евреи.  Пъстротата на града е именно това, което ни отличава – все пак къде другаде можеш да се снимаш на римски стадиона, а на фон да се вижда джамия. Част от микса на различни диаспори е  католишката махала, която се зародила в Пловдив в средата на 19 век.  Махалата се е намирала около улиците „Капитан Райчо“ и „Петко Д. Петков“.  За католиците под тепетата има сведения от 13 век, но голяма част от жителите на махалата обаче се заселват по-късно. Идват основно от района на днешния град Раковски. Всъщност те са потомци на павликяните, приели католицизма най-вероятно, за да не се омешат в морето на православието.

В книгата си „Запомнете Пловдив“ Евгений Тодоров разказва, че една от версиите за зараждането на махалата е свързана с едно посещение във Филибето някъде към 1852 година на италианския свещеник Андрея Канова. Той изкупува земи в този район и след това ги дава на изплащане и с много ниска лихва на католиците, които вече са се заселили или смятат да се заселят в големия град.

През 1836 година пловдивските католици получават ферман за строеж на църква – днешната „Свети Лудвиг“. Църквата е надстроявана няколко пъти, а през 1898 година папа Лъв XIII дарява на Пловдив камбаните, които са излети в град Бохум. Около църквата изниква училище, носещо името на Свети Андрея, днес е банка, пансион, епископия.

Първата католическа болница е сравнително малка, като в днешно време е превърната в  Дом за деца. През 1925 година започва строежът и на нова болница – днешната Военна, където основно работили сестри – монахини.

Много от католиците били касапи, водопроводчици и изкопчии. А на улица „Леонардо да Винчи“ били жабарите. Някои от тях имали специални рецепти за приготвянето на жабите, а в кръчмата на Топалчето приготвяли най-добрите жалви.

Снимки: Ретро Пловдвъ

.

През 1836 година пловдивските католици получават ферман за строеж на църква – днешната „Свети Лудвиг“. Църквата е надстроявана няколко пъти, а през 1898 година папа Лъв XIII дарява на Пловдив камбаните, които са излети в град Бохум. Около църквата изниква училище, носещо името на Свети Андрея, днес е банка, пансион, епископия.

Първата католическа болница е сравнително малка, като в днешно време е превърната в  Дом за деца. През 1925 година започва строежът и на нова болница – днешната Военна, където основно работили сестри – монахини.

Много от католиците били касапи, водопроводчици и изкопчии. А на улица „Леонардо да Винчи“ били жабарите. Някои от тях имали специални рецепти за приготвянето на жабите, а в кръчмата на Топалчето приготвяли най-добрите жалви.

Снимки: Ретро Пловдвъ