Сериозен пpoблeм в Πлoвдив e нapyшeнaтa aвтeнтичнocт нa пapтepнитe eтaжи, облицовани с еталбонд,  ĸaĸтo и пpиcъcтвиeтo нa peĸлaми, нecъoбpaзeни c apxитeĸтypaтa нa cгpaдитe. 

Градове като  Сао Паоло, Гренобъл, Техеран, Париж и дори Ню Йорк от години вървят по пътя за ограничаване на външната реклама.  Само за 1 година Сао Паоло  премахва 15 000 билборда и 300 000 надписа на големи витрини.

Билбордовата реклама е тясно свързана с архитектурата на градовете. Докато в медиите, човек може да селектира рекламата, която консумира / поне до известна степен/,  външната реклама се слива с нашата среда. Тя е насочено послание към пешеходците и пътниците  и не може да бъде пренебрегната. Започва да се приема като даденост на градската среда, а рекламните слогани прекрояват мисленето. Освен, че променя градската среда, рекламата подхранва консуматорството и свръхконсумацията. Не може да се пропуска и въздействието на рекламата върху децата, които са по-малко способни да филтрират нейното влияние.

В Пловдив все още сме много далеч от идеята на пълен дебрандинг, но дори и опитите  на общината да въведе някакви ограничения и унификация засега са доста безпомощни и безрезултатни. 90% от рекламните съоръжения на магазините по Главната са поставени без разрешение от общината. 

Действащата нормативна уредба е с доста свободен и противоречив регламент, което се отразява негативно върху градската среда.  Наредбата, приета от Общинския съвет, която целеше унификация на рекламните табели на търговските обекти по Главната, бе отхвърлена отменена от съда преди няколко години и не е разглеждана повторно.

Градската власт предпочита да не се конфронтира със собственици и наематели на магазини в центъра, поставяйки нова законова рамка за вида на фасадите и рекламните табели. 

Идеята за намаляването на рекламните съоръжения  по кръстовища и булеварди също пропадна.

Разбира се, на фона на останалите проблеми на града - лоша инфраструктура, разпадащи се паметници на културата, заграбване на зелени зони от частни инвеститори, изоставена река - проблемът с външната реклама изглежда незначителен. Но всъщност не е! Защото градската среда влияе пряко върхи възпитанието и развива /или убива/ чувството за естетика както при децата, така и при възрастните. По тази причина в Рим, Флоренция, Виена и други стари градове няма видите разруха и табели, по-големи от витрината на магазина, а можете дасе насладите на шедьоврите , оцелели през вековете и няколко войни. 

Така изглежда улицата в Рим, където са разположени бутиците най-луксозните брандове в света. Липсва намеса по фасадите, а логата на марките са с нентрапчиви размери на самите витрини. Това , разбира се, поникакъв начин не се отразява на броя на клиентите на Fendi , Max Mara , Hermes или Rolex.

Не така обаче стоят нещата в Пловдив. Голяма част от фасадите на партерните етажи на къщите по Главната, "Иван Вазов" и "Христо Г. Данов" са облицовани с еталбонд, а огромни табели закриват орнаментите на сградите, строени в края на 19-ти, началото на 20 век. 

Търговската част на една от най- красивите улици в Пловдив - "Иван Вазов" ,също е трагично. 

Има и добри примери за съхраняване на фасадите от странана собственици или наематели, но те се броят на пръсти.