„Градската градина вече има друг много по-приветлив вид, променена и ремонтирана е и съпъстващата инфраструктура. Има четири водни атракциона, видео наблюдение, интернет, настилките са от гранит. Има пейки и кошчета. Зелено е. Резултатът е видим за пловдивчани”, каза кметът на район „Централен” Георги Стаменов ден преди официалното откриване на Градската градина на 18 април.

Стаменов изрази радост от това, че за именуването на градината на името на Иван Вазов се води публична дискусия.

„Никъде в документите няма записано някога тя да се е казвала Дондукова. Предложението да носи името на Патриарха на българската литература е обосновано исторически”, каза кметът на „Централен”.

Неговите думи потвърдиха Петко Георгиев от Народна библиотека „Иван Вазов” и ръководителят на Държавен архив-Пловдив Наташа Костадинова.

„Във всички планове на града и скици, които проучихме, водят единствено до името Градска градина. Ще видите това и във фотоизложбата „Квартал 178”, която е експонирана тук”, каза д-р Петко Георгиев, който завежда отдел „Специални сбирки” в библиотеката.

Той разказа, че в научното издирване, което направили с колегите си от архива и Историческия музей, единствено в една публикация във в. „Отечествен глас” журналист е писал името Дондукова градина с уточнението, че „това го знаят едва няколко човека”.

Името Дондукова градина се появява във вестникарските материали едва след 1991-1992 г., вероятно въведено от някой историк, предположи Георгиев. Споменато е и в стихотворение на Вазов в писаната под тепетата стихосбирка „В поля и гори”, в която е описал стария бряст в „Княз Дондуковата градина”.

В изложбата е включена и първата фотография на Градската градина от 1900 г. на Н.П.

Историците разказаха и защо името Иван Вазов е подходящо за най-стария парк в България.

„Пловдив е длъжник на 4 пъти на Патриарха на българската литература. Градската управа поема ангажимент да откупи къщата, в която е живял на ул. „Бетховен” 3 и на чиято фасада е имало паметна плоча, но собственикът отказва да я продаде. По повод 25 години от творческата дейност на писателя градът решава да му подари сребърна мастилница с писало и да кръсти улицата „Иван Вазов”, но всъщност е кръстена „Васил Левски”. После дълго време се говори за паметник на поета. Има един изготвен проект, но местната власт се отказва от него, защото е много скъп. В крайна сметка за 180 000 лв. Мино Иванов изработва красив гранитен бюст-паметник, който обаче е откраднат и сега има само барелеф. Иван Вазов е дарил на Народната библиотека в Пловдив неиздадения си роман „Янтра”, както и няколко стихотворения. Всички те, въпреки усилията на директора на библиотеката, са взети от София за музея на поета. Библиотеката поръчва портрет на Иван Вазов на Златю Бояджиев. И той ни е взет и сега е в експозицията на художника в Стария град”, разказа д-р Петко Георгиев и допълни, че кръщаването на Градската градина на името на Вазов е може би жестът, с който Пловдив да се реваншира за неизпълнените обещания.

Наташа Костадинова допълни, че градината е в същите обеми, както в оригиналния си вид. Тя припомни, че принос към възстановяването на градината има кметът Божидар Здравков, който заварва „градинската до кметството” в трагично състояние, за да я възстанови така, че да пълни очите на пловдивчанина.