Беседа в галерия Джуркови на тема „Българските истории на изкуството“ ще се състои на 19 май от 18.30 часа.

Кой, кога, и какво е описвал от Историята на съвременното българско изкуство? Как са създадени различните разкази за миналото на нашето художествено творчество от най-новото време – това ще е темата на среща-разговор за изкуството в галерия „Джуркови“.

В рамките на около час ще ви запознаем и ще си поговорим за имената на Андрей Протич, Никола Мавродинов и Любен Белмустаков – както и за техните обобщаващи трудове, писани в различни исторически и политически контексти в средата на XX век. Ще разгледаме какво пишат те, как са възприети и какви са критиките и коемнтарите към тях през годините.

Освен към тях, ще хвърлим поглед и към критиците от периода – Гео Милев, Чавдар Мутафов, Сирак Скитник, но също и – Тодор Павлов, Йордан Бадев, Стефан Митов и други. Ще видим по какъв начин художествената критика е приемала, или пък отхвърляла, художници като Владимир Димитров – Майстора, Златю Бояджиев, Иван Милев и други. Ще погледнем и към по-късно писаните истории, обхващащи по-задълбочено различни периоди, като трудовете на Ирина Михалчева, Димитър Аврамов и Ружа Маринска.

Концепцията на беседите за изкуство в галерия „Джуркови“ е веднъж месечно да засягаме различна тема, свързана с историята на българското изкуство, което може да видим и в пространствата на улица „Съборна“. За разговор с водещ в галерията ще каним изтъкнати изкуствоведи, с тясна специализация в съответната тема, които да ни разказват, и с които да си говорим, за историята на българското изкуство.

Предвид все още сложната обстановка и тестовият формат, нулевото издание ще бъде без гост, в по-отворен формат.

Литература, която ще бъде обсъдена и ще бъде достъпна за разглеждане в галерията за нулевото издание:

„Петдесет години българско изкуство“ от Андрей Протич (и двата тома от 1933 и 1934 година)

„Новата българска живопис“ от Никола Мавродинов (1947)

„Реализмът в новото българско изкуство“ от Любен Белмустаков (1950)

„Основни идейно-художествени насоки в българската живопис 1900-1918“ от Ирина Михалчева (1977)

„Летопис на едно драматично десетилетие“ от Димитър Аврамов (непълното издание от 1994 и новото издание от 2010 година)

„20-те години в българското изобразително изкуство“ от Ружа Маринска (1996)

Водещ: Теодор Караколев, историк на изкуството; защитил бакалавърска степен в Нов български университет (2020), специализира в теми, свързани с архитектурата и визуалните изкуства в България от периода между двете световни войни.