Докато свободните пространства в центъра на града се заемат от нови кооперации , старите сгради, създали европейския дух на Пловдив  в началото на 20 век, тънат в разруха и мизерия.  

Ако отделите за минута поглед от лъскавите реклами и луксозните витрини на магазините по Главната и вдигнете глава нагоре - ще ги видите. Те са там - по "Княз Александър Батемберг", "Райко Даскалов", "Шести септември", "Цанко Дюстабанов", "Опълченска" , "Христо Г. Данов", „Карловска”. Великолепни образци на архитектурата от началото на века, къщи, пълни с история. Оставени на разрушителната сила на времето, почти необитаеми, те са заплашени от изчезване. 

Къщите са строени от пловдивски търговци, фабриканти, адвокати, лекари, военни, общественици. След 1944 г. повечето от тях са национализирани и превърнати в комунални квартири, детски градини, общински служби. След 1990 национализираните къщи са върнати на наследниците на предишните собственици или са придобити от хора, живели в тях. Някои от тях се оказват притежатели на истински "златни мини" - къщи на Главната или на ул. "Иван Вазов". Партерите са преустроени в магазини и банки и дадени под наем на търговци, големи компании или финансови институции. Започва безконтролно преустройство на фасадите, лепене на мраморни плочи, еталбонд, поставяне на грозни алуминиеви и ПВЦ дограми, външно окабеляване, огромни рекламни табели. Няколко години по-късно на красивите фасади се появяват външните тела на климатици. Самодейните преобразявания нанасят непоправими щети и красивите сгради губят своята най- голяма ценност - автентичността. 

99% от сградите са собственост на повече от двама наследници, които трудно намират общ език. Малка част от фасадите на къщите , които са общинска собственост, бяха реставрирани по проектите на "Красива България" и "Региони в растеж". На пръсти се броят тези,  чиито нови собственици имат възможност и търпение да преодолеят бюрократичните бариери и да реставрират архитектурните бижута.  

Други не се интересуват от архитектурната и историческа стойност на собствеността си и там случайно или не избухват пожари, рухват подпорни стени, срутват се покриви. Излишно е да припомняме съдбата на най- красивите складове в Тютюневия град или сградата, проектирана от Йосиф Шнитер, която рухна на метри от общината.Безвъзвратно бе унищожена част от градската история.  През последните години благодарение на активната позиция на пловдивчани, много сгради бяха съхранени, но те са оставени на безмилостните атаки на времето.

Причините за това състояние на къщите са комплексни. Законът от една страна е либерален и не предвижда големи санкции за собствениците, които оставят собствеността си да се руши. От друга страна е рестриктивен, тъй като процедурата за реставрация е дълга и сложна.   Особено при паметниците на културата, каквито са повечето от старите сгради.

Нормативната база предвижда глоба до 3 000 лв. за неизпълнено предписание по обезопасяване, но сумата е символична на фона на огромните средства за реставрация.

Въпросът с опазването на архитектурното наследство е поставян многократно, но до момента повечето предложения са в бъдеще необозримо време.  Данък „културно наследство” , въвеждане на финансови механизми за подпомагане на поддръжката на частните сгради, които са обявени за паметници на културата,  по-сериозни рестрикции за собствениците са само част от възможните варианти за съхраняване на сградите. По този начин може да се балансират тежките рестрикции за възстановяване  на подобни сгради.

Запазването и реставрацията на архитектурните ни паметници играят ключова роля в културният пейзаж на градовете. Старите сгради пазят историята и допринасят за повече уважение към тези, живели в различно време и общество. Архитектурните паметници изграждат гордост към нашето минало и наследство, създават дух и чар в кварталите, в които се намират. Също така, точно тези стари сгради привличат туристи и тяхното опазване е ключово за развитието и просперитета на местната икономика и туризъм. 

В серия от интервюта TrafficNews ще потърси  мнението на градската администрация, архитекти и собственици на сгради – паметници, за да разберем имат ли шанс за живот  красивите къщи, преживели няколко войни.

Ето как изглеждат в момента някои от най- красивите къщи, строени в Пловдив в началото на XX век:

„