от Мария Луцова

Задачата е да има галерия. Под знака на това изречение премина извънредното заседание на Ескспертния съвет по устройство на територията днес. Единствената точка в дневния ред бе обсъждането на проекта за галерията на Дружеството на пловдивските художници на ул. „Гладстон“, представен от екипа Петкана Бакалова и Тодор Узунов.

Обсъждането започна с представянето на детайли от новата галерия, в които акцент бе публично изразеното притеснение, че сградата ще отнеме от пешеходните зони.

Тя ще се равни по уличния фронт само във второто си ниво. Защото в първото се оттегля назад и пропуска пешеходния поток както през специален пасаж, така и през обособено малко площадно пространство. С оттеглянето на партера се получават около 150 квадратни метра повече публично достъпна площ, обясни Петкана Бакалова. Тя уточни, че застрояването на сградата е с отстояние от съседни обекти от 3.50 до към 7 метра. Височината й ще бъде в едното си ниво 9 метра, а в другото – 9.60 м. Едната зала ще е с височина 7 метра и след това ще започва покривното остъкляване, а другата – 5.50 м. Бакалова сподели с колетите си, че допълнително усложнение в изготвянето на проекта било изикването на художниците двете зали общо 600 квадратни метра да бъдат едно ниво или с денивелация, но не и като два етажа. В настилките в самата сграда са вложени естествени материали.

От представянето на проекта стана ясно, че е търсена минимална намеса в терена, тъй като има очаквания при работата да бъде открита археология. Затова стъпваме плитко, каза Бакалова. Тя допълни, че при изготвянето на плана за конструкцията са търсени големи подпорни разстояния, за да може, ако се изкочат археологически находки, те да могат да бъдат експонирани в така наречените археологически прозорци.

Спорове сред участниците в Съвета предизвикаха цветовете на сградата, а за някои от тях – сивият, с който са обходени някои от изпъкващите елементи, противоречи на основните правила в архитектурата. Напълно излишна според всички експерти бе огромната фасадна колона.

На този коментар проектантът Тодор Узунов отговои, че все още се работи по фасадата на сградата. Архитектите бяха критични и към крилото на зданието, което е в зоната на старото кафене.

Преди там имаше нещо като барака, а сега е заменено с един двуетажен строеж, реагира главният архитект на Пловдив Юлиана Петрова и уточни, че това е лично мнение. Тя призова тази част от сградата да олекне, да няма толкова тежки елементи и да има промяна в цветовете. На вметката, че това е поискано от художниците, арх. Петрова скочи.

Те ще помещават и стопанисват страдата. Затова попитах одобряват ли вътрешното разпределение, защото оттук-насетне работата е на друго ниво. Има разлика в цветовете на един голям обем и има разлика в цветовете на една картина, каза арх. Петрова. Репликира я председателят на Дружеството на пловдивските художници Снежана Фурнаджиева, която вметна, че е завършила монументална живопис и разбира.

Ние пък всички имаме хорариум по изобразително изкуство. Но сега да не си говорим така. Смятам, че тази част от сградата натежава дали от цветове, дали от конструкция. И трябва да се помисли, каза главният архитект на Пловдив.

Арх. Петкана Бакалова призна, че проектантският екип работи под натиск от главния изпълнител на обекта - ГБС-Пловдив.

Видях какво значи да се работи на инженеринг и всички недостатъци си личат по сградата. Работила съм с тях и по сградата на Панагюрското съкровище в Панагюрище, каза Бакалова, а Узунов вметна, че са се съобразявали и с изиквания на изпълнителя.

На обсъждането на проекта за галерията на ул. „Гладстон“ стана ясно и че има липса на документи – становището на Дружеството на пловдивските художници, количествена сметка, нотариално заверено пълномощно на надзорника на обекта инж. Румен Хорев. Не бе приложен и документ за съгласуване на проекта от Агенция по кадастъра. 

Ако ЕСУТ излязат с положително становище, предстои Общинският съвет да гласува смяната на статута на части от терена – от публична в частна общинска собственост и обратно, заради разширяването на галерията. 

Без този документ няма как да бъде издадено разрешително за строеж, уточниха юристите. Така те стигнаха до мнение, че ЕСУТ ще излезе с протокол, в който да бъдат отбелязани липсващите документи, а до сряда на обяд проектантите и изпълнителят да ги приложат, за да влезе проектът „Гладстон“ отново за разглеждане на следващата сесия.

Очаква се утре становище да даде и авторът на Подробния устройствен план на район "Централен" арх. Михаил Богданов.

Арх. Петко Костадинов, КАБ-Пловдив:

Харесва ми градоустройството на проекта. Този пробив в партера е чудесен. Не ми хареса представителната част откъм ул. „Гладстон“. Повече ми прилича на лятната резиденция на някой замогнал се богаташ на морето. Тук образът трябва да бъде по-лаконичен. Отпред колоната не я приемам – много е джазова, много е бъбрива, много е оспорима. Трябва да бъде нещо по-лаконично, по-категорично. Съгласен съм, че вътре интериорите трябва да са съобразени с художниците. Те ще кажат какво и как трябва да бъде. Обемът обаче е чиста архитектурна дейност, която понякога е вредно да се набъркват други специалисти.

Ако проектът бъде представен пред Камарата на архитектите в Пловдив, ние ще вземем отношение. На този етап ние не знаем кой е проектантът, какво се прави. До мен непрекъснато пристигат запитвания, аз обаче вдигам рамене. Поканил съм авторите да представят проекта.

Тогава ще чуете нашето мнение, което ще е полезно на художниците. Като цяло сградата е добре решена, но във фасадната си част откъм „Гладстон“ трябва да бъде по-лаконична, още повече че отсреща е Домът на техниката носи някакъв дух. Цялата улица е натрупана с много стилове и не бива да се претоварва с бъбриви елементи.

Това е моето лично мнение.

Соня Славчева, ландшафен архитект, главен експерт в Община Пловдив:

Моята задача е да разгледам благоустройството около сградата. То, разбира се, е свързано с функцията на сградата. При нас има внесени работни проекти. След гласуването на Общински съвет на ПУП, ние трябва да ги съгласуваме и да издадем разрешение за строеж за тези проекти. Тук се говори и за промени по време на строителството. Ако толкова много се бърза, за да е готова галерията за 2019 г., моята препоръка към проектантите е да си прецезират решението, защото към момента то не е достатъчно добре обмислено. Самите площи зелени площи са много малки и не се вписват в самото пространство. Като минават по ул. „“Гладстон“ хората, виждат едни малки цветни лехички, които няма да стоят добре. Предвиждат премахването на три дървета, за които трябва да имат разрешение за отсичане. По план трябва да имат едни 20 процента зелени площи, но към момента не ги изпълняват. Местата за сядане също трябва да се прецезират. Мисля, че може още малко да се помисли.

Арх. Петър Петров, главен архитект на район Централен:

Съобразно заданието и даденостите на средата дава едно оптимално решение. Идеята да се освободи максимално партерното ниво и да стъпи сградата на минимален брой точки, да се даде гръб към квартала на север и да се отвори едно по-комуникативно площадно пространство, е реализирана. Големите зали са прикрити отпред с едно разиграване с по-дребни архитектурни елементи. Решението просто иска време да узрее в някои детайли.