Джамиите в България затвориха врати за един от най-големите мюсюлмански празници. Рамазан Байрам започна в петък, а вярващите ще се молят от домовете си. Молитвите ще се излъчват онлайн и ще се провеждат при закрити врати. Решението е на Главното мюфтийство във връзка с пандемията от коронавирус и мерките за опазване здравето на хората. Независимо от това, днес решихме да ви покажем в снимки красотата на една от най-старите османски култови постройки на Балканите – Джумая Джамия в Пловдив. Насладете се на едно от съкровищата на хилядолетния град!

Джумая джамия е главният мюсюлмански храм в Пловдив. Турското й име е Hüdavendigâr Camii или Cuma Camii. Джамията е с размери 40 на 30 метра и е разположена в центъра на днешната пешеходна зона, западно от Стария град. Наричали я и Мурадие в чест на владетеля. Някои историци считата, че джамията е издигната на мястото на катедралната пловдивска църква „Света Петка Търновска“ скоро след завладяването на града от османската армия (1363-64 г.). По времето на султан Мурад ІІ (1421-1451) старата сграда била съборена и на нейно място издигната днешната джамия, наречена Улу Джумая джамия – главна петъчна джамия.

Мюсюлманският религиозен храм неведнъж е повдигал спорове и сблъсъци между гражданите, но въпреки всичко, постройката си остава  в Пловдив е уникална с красивата си султанска ложа (махфил), която е единствената запазена в България.

Джумаята е една от най-старите османски култови постройки на Балканите. Тя е и сред най-големите – внушителна правоъгълна сграда, чийто салон има размери 33 на 27 метра. Градежът й показва влиянието на византийската и старобългарската архитектурна техника - два пласта тухли са иззидани след всеки пласт дялан камък.

За разлика от по-късните еднокуполни джамии, Джумая е от т.нар. многокуполни. Куполите са девет на брой и са покрити с оловни листове. В североизточния ъгъл на главната фасада е издигнато минаре, декорирано с диагонална квадратна мрежа от червени тухли върху фон от бяла хоросанова мазилка.

Вътрешността на джамията е украсена със стенописи с растителни орнаменти - клонки, цветове и гирлянди, между които са вмъкнати медальони с цитати от Корана.

Първоначално достъп до помещението за молитви са осигурявали два входа. Докато през източния вярващите са влизали направо в джамията, северният, днес служещ като главен, чрез портал водел от пазара пред джамията към вътрешността на сградата. Днес входът от изток е зазидан. По време на подновителни работи (1785, 1818) е направена допълнителната западна врата, която вече не се използва. Минарето е в североизточния ъгъл.

 Днес Джумая джамия е действащ мюсюлмански храм и се посещава не само на религиозните празници, а така също и през седмицата от мюсюлманската религиозна общност в Пловдив. На югозападния ъгъл на джамията има слънчев часовник, поставен през 1878 г. През 2006-2008 г. цялото здание е основно ремонтирано.

Последното изследване на проф. Любомир Миков „Джумая джамия и Имарет джамия в Пловдив“ окончателно разпръсва някои митове.

Първият е, че джамията е построена от Мурад I (1362-1389). Всъщност е издигната от султан Мурад II през 20-те или 30-те години на 15. век. Молитвеният дом не е построен на мястото на стара църква, а на място, наричано Айнал мегдан, където е имало две чешми.

Тук Шихабеддин паша, два пъти бейлербей на Румелия, е започнал да изгражда новия център на Пловдив. Пред джамията е започвала търговската Узун чаршия (Малката главна), която отвежда до стария мост на Марица.

Първоначално се е наричала Улу (Голямата) джамия и Мурадийе на султан Мурад II (1421-1451), а днес е известна като Джумая (Петъчна). Според строителен надпис джамията е била почти разрушена през 1785 г., когато е съградена наново при султан Абдулхамид I. По-късно са правени и други ремонти - през 1818 г. и в началото на миналия век.

Една от особеностите на храма е наличието на масивни колони-пиластри в нейния интериор. Минарето е поставено на необичайно място - върху ъгъла между североизточната и северозападната стена. Решението загатва за влиянието на селджушката архитектура върху ранните османски култови сгради. При селджуките минаретата са поставяне върху медресетата (религиозните училища), докато повечето джамии стояли без минарета. Век по-късно се решава минаретата да се строят вдясно от главния вход. Падишахът и жените му влизали през специален вход от съображения за сигурност.

Историческите сведения сочат, че в средата на 19. век Пловдив е наброявал 50 хиляди души, от които 10 хиляди турци. Те се молели в 30 джамии. В началото на миналия век мюсюлманските храмове вече били 24.

Към средата на XVII век, според Евлия Челеби, в града е имало 53 джамии и месджиди. Този впечатляващ брой може би е преувеличен, но въпреки това той е по-скоро приблизителен, отколкото нереален. Тъй като по сведения на М. Кийл, отразяващи промяна в броя на джамиите през различни години на XIX век, се споменава, че през 1874 година в града е имало 24 петъчни джамии и приблизително толкова месджиди.