от Мария Луцова

Общинският съвет на Пловдив да дари 197 919 лв. на църковното настоятелство при арменската църква „Сурп Кеворк“ предлага кметът Иван Тотев. Сумата, която местният парламент трябва да одобри на сесията си утре, ще отиде за изграждането на ограден зид и благоустройването на зоната около храма и училището в Стария град.

Проектът предвижда реновиране на инфраструктурата и създаване на общ ансамбъл със стълбището на ул. „Турист“, изграждането на стълбищна връзка от двора на храма до билото на Небет тепе, създаване на площадки за отдих, дренажна инсталация за отвеждане на подпочвените води от зоната и залесяване на целия район от източната страна на „Сурп Кеворк“. Предвижда се мястото да бъде обезопасено. 

Ще бъде експониран фрагмент от крепостната стена и кула, разкрити при планови археологически проучвания южно от експонираните стени на Небет тепе.

Идеята на настоятелството на „Сурп Кеворк“ е да се даде възможност на посетителите на Стария град да се насладят на художественото осветление на храма, както и да бъде създадена пешеходна връзка към крепостната стена на Небет тепе като нов туристически маршрут. С промяната от настоятелството се надяват да създадат по-лесен достъп до църковния музей на храма, където се съхраняват уникални артефакти.

Проектът е съгласуван с Националния институт за недвижимо културно наследство със становище от 25 януари тази година, тъй като обектът е със статут на групов археологически и архитектурно-строителен паметник на културата и паметник на урбанизма и културния пейзаж в зоната „Филипопол-Тримонциум-Пловдив“.

Идеята за превръщането на обекта в туристическа атракция бе анонсирана от кмета Иван Тотев още миналата година в началото на археологическия сезон. Наред с положителните оценки за проекта в публичното пространство се появиха и критики. Общество „Архитектурата на Възрожденския Пловдив“ излезе с оценка, че концепцията на общината и настоятелството на арменската църква е нецелесъобразна и в ущърб с автентичността на резервата „Старинен Пловдив“. Ето с какви аргументи те излязоха срещу проекта:

 „Небет тепе има главен подход от ул. "Д-р Стоян Чомаков", която представляваше ансамбъл от недвижими културни ценности, голямата част от които собственост или съсобственост на Община Пловдив, от който ансамбъл днес липсват (разрушени са) голяма част от сградите. Освен този главен подход, такива има към върха и от изток и северозапад - най-логичните места, от които релефът позволява достъп. Логичен подход би могъл да се оформи и през потерната - резервен изход на крепостта, от северната страна на върха. Друг е въпросът в какво състояние са тези подходи в момента, в който има намерение за изграждане на допълнителни.

Избирането на подход от запад е нелогично - там е един от най-стръмните участъци на Небет тепе и неслучайно там вход на крепостта не е имало (предлаганият нов подход ще премине през крепостните стени), там не е имало улица и през възраждането, прекалено е стръмно а новите стълби ще нарушат автентичността на това запазено във вековете положение. Най-константното нещо в резервата са неговите улици. Сградите се рушат, улиците и подходите остават.

Посоките на движение и смисълът от тази инвестиция: Накъде водят тези стълби в обратна посока и защо са ни така важни? Предлаганата стълба излиза на ул. "Четвърти януари" а от там отвежда най-логично към двата подлеза - при Чифте баня и спирката от северната страна на тунела. Това ли са трасетата на потока от туристи? Откъм пренатоварените с автомобилно движение булеварди!?

Арменската църква е представлявала прекрасен възрожденски комплекс от сгради - основен храм, параклиси, училища, читалище, гробище, елементи на дворното обзавеждане (кладенец, каменни пластики и др.). Логично в един резерват би било нещата да се връщат към оригинала и да се пази малкото оцеляла автентичност на структурите, а не да се доунищожава. При нас нещата не стоят така. В Пловдив измисляме нови и нови "атракции", изграждаме фалшива реалност в един архитектурен резерват, като пет пари не даваме и на драго сърце унищожаваме оцелялото през вековете и достигнало до нас свидетелство за миналото и достиженията на този град. Предлаганото ново стълбище ще премине през двора на църквата, където в миналото е било арменското гробище на тераси над храма, където все още е запазена автентичната дворна ограда, пълзяща по склона на тепето и оформена с дъгообразни преливания, създадена още през 1828 г. и оцеляла до 2018 г.“

Утре предложението за финансирането на проекта ще бъде обсъдено на сесията на Общинския съвет и ще стане ясно ще бъде ли подкрепен или не.