Само преди няколко дни, на 27 юли 2020 г. отбелязахме 155 годишнината от рождението на Стефан Неделчев Шишков (Стою), един от най-значимите изследователи на историята, бита и фолклора на Родопите. Роден е в гр. Устово (днес квартал на гр. Смолян) на 27.VII.1865 г. в патриотично семейство. Ст. Шишков получил само начално образование, но благодарение на своя упорит труд, успял чрез самообразование да набави онова, което не е можал да получи при редовно следване.

След Руско-турската война от 1877/1878 г. до 1880 г. Ст. Шишков се е занимавал с кираджийство между Родопите и Беломорието, което му помогнало да опознае по-добре родния край. От 1880/81 учебна година по липса на учители, бива назначен за даскал в Устово. Учителствал е последователно в селищата: Върбица (Първомайско), Райково и Левочево, Орехово, където бил и директор на третокласното училище.

Ст. Н. Шишков. Студиен портрет, бюст, след 1930 с автограф на Ст. Н. Шишков от 26 юни 1935 г. Произход: ДА – Пловдив, СМ № 28

След това бил учител в Асеновград (1901-1904), отново в Чепеларе (1905-1906), в Пловдив в мъжката гимназия и І-ва прогимназия (1906-1917 г.). През време на Балканската война бива назначен за комендант на гр. Устово. От тогава са останали множество заповеди, актове, записки-нареждания, писма до кметовете в селата Долно и Горно Дерекьой (Соколовци и Момчиловци), Устово, Райково и др. по реквизиция на фуражи, храни, хора и др.; издирване на дезертьори, за прекратяване на грабежи и др.

От 1917 г. до 1927 г. Ст. Шишков учителствал във Френския мъжки колеж в гр. Пловдив. Едновременно с това се е занимавал с научно-просветна и публицистична дейност. Интересувал се е от всички области на нашия живот. Историкът и географът, филологът и етнографът, фолклористът и демографът са съчетани и преплетени при него.
Творческите търсения на Шишков били толкова многообразни, че на нас от дистанцията на времето ни е трудно да си представим как е успявал да работи с такъв мащаб.

Едни от най-ранните документи, които е събирал са писма от общини и частни лица по религиозни въпроси и строеж на обществени сгради от 60-те, 70-те и 80-те години на 19 в. Първите му проучвания са пътеписни бележки, сведения за села, фамилии, стари църкви, бележки за манастири в Пловдивско за периода 1890-1930 г.
Прави изследвания на родопските говори, езиковедски бележки, проучвания на народните обичаи, статии с етнографски, фолклорни и езикови данни от родопските и тракийски селища, докладни записки от обиколката му в Македония.

Особено ценен е дневникът му за Балканската война от 1912 г., докладни записки за бедственото положение на населението в Родопите през войната, статии, доклади, резолюции по икономически въпроси, писма, тръжна преписка, копирна книга и телеграми от дейността му като комендант на Устово през 1912 г. Писма по учредяване и укрепване на пловдивския окръжен музей 1917-1918 г., отчети за състоянието на Пловдивския етнографски музей 1921-1926 г.

Събирал е спомени на опълченци и поборници. Изготвя геоложки и етнографски карти на райони в Родопите, пише като учител в Пловдив и Чепеларе статии за българското образование, за строителството на училища и училищните програми.
Специално внимание в своите изследвания отделя на българо-мохамеданите. През 1936 г. издава книгата си “Българо-мохамеданите-историко земеписен и народоучен преглед с образи”, с която доказва българската им народностна принадлежност. Написва множество статии и студии върху духовната и обществена култура на родопското християнско и мохамеданско население, извършва редица селищни изследвания, географско-стопански проучвания, пътни бележки и впечатления.
За неговата силна обществена дейност показателна е речта му от 16 май 1920 г. на площад “Цар Борис” в Пловдив, произнесена на протестен митинг против отнемането на Тракия и предаването и на Гърция.

През май 1934 г. той е сред официалните лица за честване на 50-годишнината на Френския мъжки колеж “Св. Августин” в Пловдив, редом с имена като  монсеньор Анжело Ронкали, впоследствие папа Йоан XXIII, френския пълномощен министър Камбон и кмета на Пловдив Божидар Здравков.

За неговия авторитет като значима личност доказателство са и стотиците писма и благодарствени телеграми, които той получава за 70- годишния си юбилей през 1935 г.Създател и уредник на Пловдивския етнографски музей (1918-1932). През 1937 г. дарява 2500 лв. за изхранването на бедни ученици при народното начално училище „Княгиня Мария Луиза” в с. Горно Водено (дн. кв. на Асеновград). Умира на 26 декември 1937 г. в Пловдив.