Спомените за града ще са непълни, ако в тях не присъстват емблематичните му заведения с уникална атмосфера. Незабравими места на веселието и тъгата, в които се раждат измислени истории, лъже се с чар, и където е „бунтът на масите“ срещу властта. Места, с разнообразен алкохол: грапа (гроздова ракия), плодова, сливова, мастика, циганка (гроздова ракия с мастика), облак (мастика с мента), „манджа“ (коняк с кока-кола, чисто пловдивски коктейл, а по-късно водка с кока-кола), черни, червени и бели вина, бира… До края на 60-те, много рядко се поръчва уиски, джин и водка. Има и незабравимите мезета особено от субпродуктите, към които в Пловдив има особена чувствителност – жабешките бутчета, жълвите (костенурките), чревца, джигер, шкембе, език, дробчета, БУМБАР, агнешки главички, шарден… Традиционните салати от краставички и домати, маруля, репички, млечна, стар фасул с червен кромид, маслини, и т.н.

В годините много пловдивски кръчми са посещавани заради мезето. Всяка си е имала коронно мезе. Има време, в което мезе е сурова кайма със съответните подправки. А за хапване най-емблематична е шкембе чорбата, която може да се намери на много места в града, но може би най-майсторска е била тази на „Джумаята“ срещу банката с въртящите врати, традиционните кебапчета и кюфтета, специалното „татарско“ кюфте, мешена скара, и т.н до изисканите ястия в по луксозните заведения. Истинските майстори на филибелийската кухня правят и фантастичният бумбар.

Пловдив е единственото място на света, където е имало „Бумбарник“ и то на пъпа на града, в най-луксозния хотел – емблемата „Тримонциум“. В „Бумбарника“ с бумбара се поръчва каничка вино. (За емблематичният бумбарник в енциклопедията има отделна статия).

Пловдивските заведения са място за неповторимо и безкрайно удоволствие от където е трудно да се откъснеш. Една популярна приказка гласи: „Интелигентният човек никога не си ляга в деня, в който е станал“. Келнерите са истински магьосници обслужват и не изпускат от поглед многото маси, и в невъобразимия шум, незнайно как приемат и носят бързо поръчката.

Някои имена на незабравими заведения в годините: „Златен век“ до изхода на кино „Капитол“ („Септември“), срещу хотел „Молле“, собственост на стария майстор-кебапчия бай Сандо, работил и в „Първа Шуменска“, бирария открита през 1937 г. на ул.„Отец Паисий“ 41 и в „Съединена България“ (после„Москва“), превърната през 1931 г. в кафене с табла, карти, шах и др. В „Златен век“ пее сръбкинята Надето. Запее ли, минават всички болежки. Аперитив „Червеният рак“ на мястото където сега е скулптурната фигура на Мильо; Пивница „Куцото куче“, на ул. „Неофит Бозвели“ с превъзходни чирпански вина; Бирария „Батемберг“, на мястото на кино „Балкан“; Аперитив „Старият майстор“ открит 1933 г. на „Джумаята“; Аперитив „Чайка“ на „Отец Паисий“ № 22.

Пивница „Караагач“, със собствено производство на бели, червени и черни вина, малага и рубинов пелин, френски коняк и мастика, през 1948 г. е национализирана и впоследствие преименувана на „Пловдив“, една от последните кръчми, любимо място на пловдивската бохема, изрисувана от най-добрите пловдивски художници. Основното в нея е шкембето, задушено в масло, както и мешаната дреболия, а по някое време се сервират и жабешките бутчета.

Белият паяк“, колоритна кръчма от 1935 г., прочута с мастиката, ликьорите, ракиите, коняците и елитните вина. Собственик Георги Илиев. Преди 1944 г. изнася прочутите си ракии и мастика за Гърция и Македония. След 1944 г. редовните клиенти са от гарнизона на руските войски. Посещавана и от артисти, музиканти и адвокати.  „Карабунар“, бивша „Разлъка“ от 1935 г. на ул. „Княз АлександърI“ № 3; Пивница „Веселие“, на Тепе алтъ с вино, жабешки бутчета и костенурки; „Народняка“, известна с коктейла „Кон с талига“ – бяло вино със сода.

 „Сахат тепе“ е кокетен ресторант открит през 1933 г. по проект на арх. Никола Овчаров, който е разрушен през 70-те години с идеята да бъде реконструиран, има време в което се казва бирария „Младежка среща“.  Пивница „Митко“, от 1942 г. на Димитър Петков до баня „Цар Симеон“; „Големият Бунарджик“ и „Малкият Бунарджик“, почти на върха и в подножието на едноименния хълм.

Сахат тепе

Големия Бунарджик

Любими заведения на пловдивчани; „Тихият кът“, емблематична кръчма на „Гроздовия пазар“, на който е имало и автогара. Там се ражда прочутата „принцеса“ известна в началото като „кюфте на филия“ и татарското или нервозно кюфте. „Крали Марко“, кръчма съборена заради строежа на „Тримонциум“; „Бумбарника“, част от „Тримонциум“, известен с вкусния бумбар, с каничките вино и шарден; „Рибката“, рибен ресторант на ъгъла на „Отец Паисий“ и „Патриарх Евтимий“, съществува до началото на 90-те години на миналия век; „Златна круша“, една също емблематична пловдивска кръчма. Открита през 1929 г. на „Отец Паисий“ близо до „Рибката“. Наречена е на името на полската кръчма „Златна круша“ любима на студентите от гр. Бреслау (Вроцлав), където учил собственикът Кожухаров.

Манифестация по ул. „Отец Паисий“. В дясно се вижда емблематичната „ЗЛАТНА КРУША“

„Прохлада“, срещу бирхале „Каменица“, известно място за разпивки. „Алафрангите“ в Стария град, отваря врати в края на 60-те години на 20-ти век., известна е с романтичното си дворче и с незабравимите цигулкови изпълнения на Ромо.

„Старата къща“ до „Алафрангите“-  тя е с по-ниските цени. „Тракийски стан“, отлична кухня, уникални блюда. Всеки, който иска да задоволи гастрономическия си гъдел, може да го направи в „Камбаната“ при Дидо. „Топалчето“, още една легенда, намираща се на „Капитан Райчо“ в католишката махала с жабешки бутчета и костенурки.

В махалата са още кръчмите „Новичкото“, „На Маджара“, „Кулата“, „Преспа“, „Пашата“ (с костенурки в менюто); Бирария „Езерото“, на брега на езерото в Цар Симеоновата градина; „Адата“, салаш на брега на Марица в района на разсадника, по някое време с оркестър и певица; „Михалчо“, друга легенда в района на „Понеделник пазара“, колоритна кръчма, известна с хубавата си кухня и отбраните маркови вина. Наесен автомобили пълнят избата му с костенурки. Зиме, печени са специалитетът на заведението. Преди това се е наричала механа „Кокошката“, защото говорът на съдържателя наподобявал кудкудякане.

„Културна среща“ (Спортна среща), в бившият Граждански клуб, ресторант на ъгъла на Главната и „Патриарх Евтимий“, средище на културния елит на Пловдив; „Средна гора“ на Главната. Известен с панагюрската си кухня и много люти подправки. Собственост на Делчо Патарчанов; „Здраве“ на Главната с оркестър и певица и с много добра кухня; „Софлу“ от северната страна на пощата, с готвач Стефан Зархулев майстор на превъзходна дреболия.

„Торино“ на Главната с много добри вина и мезета аламинут; „Небет тепе“ или „Мечата дупка“ на „Житния“ пазар; „38-и паралел“ на „Гладстон до Профсъюзния дом; „Правистите“ на „Отец Паисий“; „Думбата“ и „Орта хан“ на Асеновградско шосе; „Бъчвите“ на северния изход на Тунела. Името идва от сепаретата с форма на бъчви.

 „Ловния парк“ в Царския остров и по навътре така наречения „Втори цех“; „Тракия“ в края на ул. „Ив. Вазов“ към гарата, срещу Първа градска болница; „Кристал“, център на бохемата през 70-те и 80-те години; „Кемера“, на изхода на града посока изток; „Марково тепе“ на „Руски“. На посетителите, които предизвикват неприятен инцидент, бай Георги показва жълт и след това червен картон. Те повече не могат да посещават кръчмата.

Кристал

 „Монтьорска среща“ източно от централния площад, изчезва при разширяването на Пощата; „Перущица“. На улица „Йоаким Груев“, срещу входа на полицията. От това място е тръгвал рейсът за Перущица. Наричали собственика пияното Пенчо.

„Слънчев кът“ от източната страна на прелеза срещу братската могила на „Яко Доросиев“; „Рожен“ в западното подножие на „Стария град“; „Млекото“ Млекоцентъра, срещу хотел „България“, на мястото на днешния търговски център, има и пиене, има и сладолед; „Чадърите“ на Пещерско шосе; „Герджика“ на северната страна на бетонния мост, емблематичен за Пловдив, страхотна кръчма; „Мальовица“ в западното подножие на Бунарджика, там правят страхотни кебапчета; „Сокола“ на „Яко Доросиев“ (сега „Копривщица“), между прелеза и железния мост, вкусен бумбар; „Рибница“ до гара Филипово; „Карлово“ на ъгъла, на 100-тина метра след стария мост, който падна, емблематична за „Кършияка“ кръчма; „Белите брези“ в Кючюка; „Гъмза“ или „Бялата мечка“, малко преди пешеходният мост в „Мараша“, в дясно по посока към Марица; „Бялата воденица“; „Байкал“ открит през юни 1955 г. с вкусна телешка глава в шкембе; Ресторант „Севастопол“ в панаира открит през 1956 г., модерно обзаведен и с оркестър с ръководител Сашо Сладура; „Клянчо“.

„Молле“ – култов, фантастичен ресторант на Главната и страхотна лятна градина с малък естраден подиум, оркестър и певица. На масите е имало винаги голяма двулитрова бутилка сода със сифон, а бирата и лимонадата се изстудявала в големи сандъци пълни с блокове лед (така е било и в другите заведения), по-късно „Молле“ съществува като „Република“; „Каменица“, пивница открита през юли 1928 г. Собственик Камен Пецов. Намирала се е до Гражданския клуб, на ул. „Патриарх Евтимий“ № 9. Заведението е разполагало с роял, и в него е свирил Сашо Сладура. Преди него там е атракция певицата и танцьорка Мица, но по-късно е обвинена в шпионаж и арестувана.

 „При Бернардо“ на Бернардино Пасков. Старо заведение, което е било до Понеделник пазара. Собственикът винаги седял в ъгъла пред малко буренце и казвал: „На мен Бог ми е дал много, нека да има и за онези, които нямат“. И още любими като: Ресторант „Стадиона“, „Лаута“, „Гагарин“, „Кавказ“, „Двата ореха“, „Панорама“, , „Българска сватба“, „Рибарска среща“, „Менделеев“, „Матинчеви градини“, „Дървара“, „Гранит“ на бай Матей, на „Отец Паисий“, „Ботевото ханче“ с добър бумбар, скара и салати.

Не на последно място бирхале „Каменица“, емблематично за младите пловдивчани заведение, в което е поставено и началото на клуб „Искра 100“. В миналото същото място пак е било любимо на пловдивската младеж, но се е казвало „Дивите петли“. Намирало се е там, където сега е фигурата на Мильо, малко под нея. Собственост на родопчаните братя Чинкови и с родопска кухня. Там се е танцувало до безкрай, и едва ли някой е предполагал, че дансинга се е намирал на мястото където в древността са стартирали участниците в Александрийски, Питийски или Кендрисийски игри почти на централния вход на римския стадион.

Градски и квартални кръчми, стари, прастари, нови, по-нови, съществували в различни години и споменати разхвърляно, едни будещи сладки спомени, други отдавна забравени. Безброй заведения съществуващи и днес, модерни в духа на времето, от алуминий и стъкло, обичани, но позагубили онзи неповторим чар.

 От „Енциклопедия на Пловдив“, автор Божидар Тотев

Тези и още много интересни истории, можете да видите в книгата