Четири народни събрания, четири различни правителства, три пъти ходене до изборните урни,  трима различни победители. Всичко това се случи в рамките на 12 месеца през най-бурната политическа година от началото на Прехода у нас.

Първите три месеца от годината минаха в тежки сблъсъци между партийните формации в 44-ото Народно събрание с поглед към редовните избори през месец април. Недоволството по площадите от 2020 година родиха т.нар. формации на протеста, макар към тя да се пришиха и БСП, които в началото биваха сочени като част от статуквото.

Т.нар промяната обаче не състоя – ГЕРБ спечелиха изборите с 26,18% и с над 837 000 гласа изборите и взеха 75 мандата. До урните отидоха 3,3 млн. българи, а т.нар партии на протеста – ИТН, БСП, ДБ и ИСВМ получиха близо 1,5 млн. гласа. Въпреки че те имаха достатъчен брой депутати, за да съставят правителство, нежеланието на ИТН да разговаря с партиите на статуквото, каквато бе и БСП за тях, доведе нещата до предсрочни избори. Тогава бе назначено от Румен Радев и първото служебно правителство на Стефан Янев.

Между двата вота през май и юли ежедневно се водеше битка на два фронта  - всички партии срещу ГЕРБ и служебното правителство срещу ГЕРБ. Кабинетът на Стефан Янев вадеше всичко, което може да изкара за управлението на партията на Бойко Борисов, а ИТН се превърна в главния съперник на управляващата доскоро партия.

През лятото обаче активността падна с близо 8% и до изборните секции отидоха 2,8 млн. българи или 42,9% от имащите право на глас .  В последния момент с вота от чужбина „Има такъв народ” спечелиха изборите с 657 000 гласа – 15 000 повече от ГЕРБ.  Петте партии на протеста, включително и БСП – получиха 1,5 млн. гласа.

Упреквани в пасивност и прекалено увъртане в 45-ото Народно събрание, този път Слави Трифонов излезе и обяви кабинета на ИТН още преди официалното обявяване на резултатите.С 65 депутати ИТН се готвеше да управлява страната с премиер Николай Василев. След редицата удари, които понесе Слави Трифонов от всички страни, те изтеглиха този кабинет и започнаха преговори с БСП, ДБ и ИСМВ. Те обаче се превърнаха във фарс и откровени нападки между партиите на протеста, които трябваше да управляват заедно.

Вторият кандидат-премиер Пламен Николов, който бе изваден в последния момент заради скандала с Петър Илиев, взе мандата, но преди да влезе за гласуване – се оказа, че той няма нужната подкрепа. Така  се унищожиха шансовете за кабинет и в 46-ото Народно събрание.

Докато обаче партиите на протеста се самоизяждаха на сцената излезе – Кирил Петков и Асен Василев. Двама от служебните министри на Румен Радев трупаха все повече популярност, а редица поискаха те да направят политически проект. Възпитаниците на Харвард не се двоумяха много и сториха именно това.

Междувременно стана ясно, че БСП ще държи последно мандата, за да мине актуализацията на бюджета. За всички бе ясно обаче, че Корнелия Нинова го прави, за да се отиде на избори 2 в 1 – смятайки, че подкрепата за Радев, ще генерира гласове за социалистите.

Вотът през ноември, макар и 2 в 1, бе с рекордна ниска избирателна активност – 40,5%  или 2,7 млн. души. Новият политически проект „Продължаваме промяната” обра протестният вот и зае първо място с 673 хил. гласа или 25,7%, а ГЕРБ останаха с 596 гласа или 27,7%.

Българите показаха, че деструктивното поведение на ИТН, БСП, ИСВМ и ДБ не се харесва вече и те искат да дадат гласът си за нещо конструктивно. Така ПП обра гласовете от партиите на протеста, които обаче вече започнаха да се наричат партиите на промяната. ИБГНИ пък не показа, че има място в новия парламент и формацията бе оставена извън него – макар и с ново име.

Румен Радев и Анастас Герджиков пък бяха двамата кандидат-президенти, които стигнаха до балотаж. Самият той бе спечелен безпроблемно от държавния глава с  66,7% срещу 31,8% за ректора на СУ.

За разлика от предишните два парламента Кирил Петков и Асен Василев бързо намериха общ език с другите три формации. Те пък бяха доста по-смирени в изказа си, както и желанията си към общата коалиция.  Така се роди новата четворна коалиция в кабинета „Петков”, за която гласуваха 1,3 млн. българи, като тя разполага с 136 депутата зад гърба си.

Макар да е минало по-малко от месец вече се вижда искри в коалицията, която тръгна с очакванията да изкара пълен 4-годишен мандат.