"Бетонният мост ще бъде премахнат и в това няма никакво съмнение", това обяви кметът Иван Тотев след месеци на спекулации ще се запази ли транспортното съоръжение.  

Кметът свали картите и каза - позицията на НКЖИ винаги е била една и съща, ако искате Бетонният мост да бъде запазен, то значи, че трябва да си го построите, след като го бутнем.

Още от самото начало бе ясно, че няма как да се направи модернизацията на жп линията, ако съществува сегашното съоръжение заради височината му. Въпреки това редица политици се упражняваха как той трябва да бъде запазен. Единственият вариант за това е България да загуби 200 млн. лева като не реализира проекта за жп възел Пловдив.

Така единственият важен въпрос, който остана е ще падне ли Бетонният мост преди да бъде завършен пробива под гарата? 

На обществената поръчка за 80 млн. лева, пусната от НКЖИ, единствената фирма, която подаде документи е „Трейс холд груп”. Преди да бъдат подадени офертите, от компанията бяха пуснали редица въпроси към НКЖИ, свързани най-вече със съдбата на Бетонния мост.

Тя бе попитала дали фирмата изпълнител трябва да демонтира моста и, че поради липса на всякаква конкретика в документацията, задава въпроса коя фаза трябва да бъде изпълнена първа – демонтажа или пробива под гарата.

Отговорът на НКЖИ пък е бил следният:„Възложителят няма специфично изискване в коя от обявените фази  да се предвидят тези дейности. Така съдбата на Бетонния мост изцяло зависи от фирмата изпълнител, която ще грабне поръчката.

Наш репортер се свърза и с „Трейс Холд Груп”. След наше запитване как възнамеряват да осъществят проекта според подадената от тях оферта, оттам ни отговориха следното:

„Не можем да коментираме нищо по въпросната поръчка, докато няма официално избран изпълнител. Това, че сме единствен кандидат, не означава, че ще подпишем договор за нея. Ако бъдем избрани за изпълнители, ще съобщим публично нашите намерения, които ще бъдат съобразени с обществения интерес на гражданите на Пловдив”  .

На практика от НКЖИ са абдикирали от отговорност за съдбата на Бетонния мост и пробива под гарата. Решението кога ще падне той е в ръцете на бъдещата частна  фирма, като пловдивчани могат единствено да се надяват, че те ще се съобразят с „обществения интерес”.  

Припомняме, че поръчката е разделена на три етапа, като първите два включат проектирането и строителството на съоръжението, а третият е изваждане на сертификат за оперативна съвместимост.

Освен пробива под гарата, който трябва да свърже бул. „Васил Априлов” с бул. „Македония” и „Димитър Талев”, в предмета е смяна на жп линиите,  модернизация на жп системите и оборудването, както и направата не пешеходни пасарелки и подлези. Очаква се скоро да станат ясни фирмите, които са подали документи за участие в поръчката .

В същото време друга поръчка по жп възел Пловдив, която е на стойност от близо 111 млн. лева без ДДС, бе пусната отново след жалба в КЗК. Нито от комисията за защита на конкуренцията, нито от ВАС, са видели нещо нередно при условията. Заради забавянето оферти по нея ще се приемаха до 24 септември, като предстои публикуването на протокола от заседанието на комисията. 

Първият етап включва  рехабилитацията на железопътни участъци Пловдив-Крумово и Пловдив–Скутаре, както и четирите гари - гара Пловдив Разпределителна, гара Тракия, гара Скутаре и гара Крумово. Тя включва модернизацията на железния релсов път, съоръжения - подлези, надлези и пасарелки, контактна мрежа и системи за сигнализация и телекомуникации по горепосочените железопътни участъци и зони.