Безапелационен икономически просперитет в сферата на имоти, строителство и култура бележи Пловдив през 2019 година. Това са трите бизнес ниши, в които трудовият пазар разгръща своя потенциал и осъществява невиждан ръст между 10% и 20%. Наети на светло в тези сфери са общи 17 600 души.

Стопанската конюнктура показва не само повишаване на доходите, но и увеличение на числения състав на работниците във видно развиващите се в града през последните месеци начинания. На първо място е важно да се отбележи, че противно на очакванията трудовият пазар в Пловдив всъщност се намира в стагнация. Към края на септември месец наетите лица в областта са 221.8 хиляди души, като намаляват с 1,1% спрямо юни месец, което нетно се изразява с около 2500 по-малко работещи. На база 2018 година тенденцията също показва намаляване с около 0,1%. 

Обезателно обаче в три бизнес сфери се отчита огромен подем, който рефлектира и върху наемането на работещи с огромни темпове и мащаби. Най-голямо увеличение на наетите се наблюдава в икономическите дейности „Операции с недвижими имоти“ - с 18.4% /до 1861 души/, „Строителство“ - с 12.1% /до 12 841 души/ и „Култура, спорт и развлечения“ - с 10.2% /до 2872 души/.

Експанзията и в трите обобщени стопански категории намира логическо обяснения. Отзад напред културата, спортните дейности и развлечения оправдават своя възход с инициативата Европейска столица на културата през настоящата година. Спортът става възможен като икономическо начинание след благоустрояването и развитието на няколко спортни бази в града, а развлеченията съпътстват човекопотока и горепосочените два предразполагащи контекста. Спор няма, в Пловдив бяха организирани голям брой фестивали, концерти и други събития от културно-развлекателната индустрия. 

Урбанизацията, бизнес развитието, благодатния световен икономически климат, имотния пазар с високи ценови стойности и ниски лихви по банковото кредитиране създадоха условия за пикови строителни апетити. Инвестиционни намерения за строежи заляха администрациите, разрешителни се получаваха сравнително лесно и бързо. Така строителството стана предпочитана ниша за влагане на капитали дори на фирми с друга основна икономическа дейност. Строителните мераци провокираха осъществяване на стотици крупни сделки със земи, а след одобрение на проекти за строеж, инвеститорите скоропостижно разпродават "на зелено" имотите си. От друга страна обикновените българи със спестявания решиха, че сега е моментът да вложат парите си в имот, а тези които не разполагат с капитали избраха изгодните кредитни условия по линия ипотека. 

Това повлече и имотния бранш - посредниците в имотните сделки и брокерските фирми имаха много силна година. Не само заради бума на строителство в проектен, процесен и завършен формат, но и заради високите цени на пазара. Високото остойностяване на всякакъв тип имоти в Пловдив и областта изкуши собствениците да се разделят с имуществото си, както ги посъветваха всички финансови, имотни и икономически експерти, на "най-висока цена, която можеш да вземеш на това". 

Резултатът е залят пазар, огромно търсене, огромен ръст на сделките и нова "доза ендорфин" в системата на строителните предприемачи.

На фона на средната работна заплата, която в областта в момента се равнява на 1100 лева бруто, сферите на строителство, имоти и култура обаче предлагат по-ниски или аналогични възнаграждения. Икономическите дейности, в които е регистрирано най-голямо увеличение на средната месечна заплата, са „Добивна промишленост“ - с 14.3%, „Финансови и застрахователни дейности“ - с 10.4% и „Строителство“ - със 7.2%, ала едва до 977 лева бруто. 926 лева е средната заплата в сектора на "Култура, спорт и развлечения".

Най-висока от трите области е заплатата на служителите, които се занимават с операции с недвижими имоти, които взимат средно по 1118 лева. Причината е, че в ставките на тяхното възнаграждение влиза и процент върху сделките с подчертано оскъпените имоти. Разбира се официалните данни не отчитат сивата икономика и осигуряването на минимална работна заплата, което за съжаление все още е масова практика в частния сектор. Строителството обаче една от сферите с най-голям дефицит на кадри, което вдига заплатите във фирмите и показва, че редица от тях са в сивия сектор и очевидно изкривяват статистиката.

Най-високо средномесечно трудово възнаграждение през третото тримесечие на 2019 г. са получили наетите лица по трудово и служебно правоотношение в икономическите дейности: „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ - 2 562 лв., „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива“ - 1 948 лв. и „Добивна промишленост“ - 1 853 лева.

Въпреки окуражителните повишения, Пловдив се нарежда на срамното 8 място по ниво на средните работни заплати в национален план, преварен дори от Разград, Габрово и Враца. 

Най-много работещи в област Пловдив се трудят в преработващата промишленост - общо 71 246 души или приблизително 1/3 от всички работещи. 34 665 пък броя на тези, които са заети в сферата на търговията и ремонт на мпс-та. 

Експерти и статистика обаче не са така оптимистични и благосклонни за бъдещето на тази бизнес инвазия. На пазара са налични вече всички белези за забавен икономически ръст, поетапно редуциране на трудовия колектив на фирми и предприятия, намаляване на броя строителни разрешителни, обективни характеристики на обръщане на пазара на имоти и застой дори в ценовите параметри. Тези облаци над обетованата земя на строителите довеждат до опит за бързо ликвидиране на имоти и активи с цел набавяне пари в кеш - тенденция, която вече наблюдаваме в Съединените американски щати. 

Въпрос е кога кривата ще се обърне и дали секторите, които претърпяха най-голям успех, ще са сред най-потърпевшите. Данните за послените няколко месеца посочват, че в рамките на 2019 сделките с имоти намаляват, както и персонала, който ги обслужва. През последната икономическа криза, ударила икономиките през 2007 година, редица фалити бяха неизбежими. Международни експерти обаче считат, че новата криза ще бъда далеч по-лека, а предвид по-сериозният банков контрол и по-стабилните държавни политики, можем да преминем през бурята далеч по-сухи.