Изложбата ПЛОВДИВЪ ПРЕЗ ФОТООБЕКТИВА НА КРУМ САВОВ е събитието , с което Регионален Етнографски музей - Пловдив ще се включи в закриващата програма на Европейска столица на културата 2019. Във времето на хазартния бум, когато търкането на талончета се е превърнало в национален спорт, историята на един родопчанин показва, как човек може да накара късметът да работи за него. 

През 1901 г Крум Савов Кèлпетов (1882 – 1949), посъветван от неговия братовчед и настойник Стою Шишков - основоположник на Етнографския музей, завършва фотография в Картографския институт. Малко след това младият Савов печели от лотариен билет, който му донася голяма за онова време печалба от 100 златни български лева. С тях предприемчивият младеж си поръчва фотоапарат „от странство“. По онова време Шишков вече е прозрял нуждата от документиране и съхраняване на миналото по иновативен за времето си начин. 

През 1902 г. Крум Савов открива в Чепеларе първото фотографско ателие в Родопите. Но само след година, ателието се оказва тясно за търсещия му дух и заедно със Стою Шишков той предприема първия си научен поход из Родопите. Фотографът става носител на новия тип „разчупена“ или външна фотография. С безпогрешен усет той успява да улови характерното за всеки обект, независимо дали снима природни картини, стари и нови градежи, делничното или празничното в живота.

По време на Балканската и Първата световна война Крум Савов е мобилизиран и служи като военен фотограф към 21-ви Средногорски пехотен полк, като заснема местата, където стъпва българският войник – от Мраморно море през Тракия до Македония.

Фотографът запечатва за следващите поколения стария Пловдив с неговите криви улици, емблематични къщи, порти, еркери, тавани с резбовани розети. Снима и занаятчийската чаршия с пазарите и някогашните ханове. След катастрофалното земетресение през 1928 г. той документира не само пораженията в града, но и настроението на хората, преживели този природен катаклизъм.

Крум Савов не е обикновен фотограф, а творец. Неговите снимки са ценен материал както за историята на фотографското изкуство у нас, така и за бита, душевността и културата на населението от Тракия и Родопите. Неговите фотографии са живописен разказ за живота у нас през първите десетилетия на ХХ век. Те ни дават информация за епохата с всичките ѝ характеристики – природни дадености, архитектурни забележителности, човешка намеса... Но също така отразяват манталитета и мястото на дадения индивид в обществото, модните повеи и мечтите на хората от началото на 20-ти век.