Ще налегне ли безвремие Пловдив в следващите три години, или посоката на развитие ще тръгне нагоре? Кметът Здравко Димитров пое Община Пловдив преди години с амбициозен план, но освен коронакризата, той се сблъска с реалността със собствените възможности на градския бюджет.

„Има два варианта – теглим заем и правим големите проекти, или работим, каквото е възможно с бюджета”, бяха думите на кмета Здравко Димитров неведнъж. Очаква се до края на годината да бъдат представени проектите, по които Община Пловдив ще кандидатства със заем по Фонда на фондовете и Европейската инвестиционна банка. Проектите, които има Пловдив са за стотици милиони, но реално все още не е завършил и един основополагащ проект в инфраструктурата по т.нар. вътрешен ринг, пише TrafficNews.bg.

Тегленето на заем обаче изглежда доста труден път. Към момента не е ясен нито размерът, нито проектите, които ще се изпълняват, а освен това намерението за дълга трябва да се защити на обществено обсъждане и Общинския съвет. От началото на мандата се показва, че ОбС не е безгласна буква, а твърде често мнозинството е на различно мнение с администрацията за управлението на града.

„Кметът предлага, Общинският съвет решава, но отговорността след това пак е на кмета”, каза преди дни Здравко Димитров. Той добре си дава сметка, че защитата на един заем в размер между 60 и 100 млн. лева трябва да е изключително добро обоснован, а освен това да има консенсус между основните политически сили.  Трудният път към убеждаването на съветниците, че такъв заем е необходим, е точно толкова труден, колкото и да се обясни, че Община Пловдив има все по-малко пари за каквото и да е.

Вече бившият финансист Илия Кирчев анонсира евентуалния заем по начин, който настрои цялата общественост, а и основните политически сили. Наложи се кметът да обяснява, че Кирчев е банкер, а не политик и това говорене му е чуждо. Освен това общинските съветници гледаха с голямо недоверие към думите на Кирчев. Работата на новия зам.-кмет Величко Родопски ще е да представи своите виждания за поемане на общински дълги, както и да убеди общинарите, че такъв е нужен. Това ще се случи още на следващата сесия, когато влиза бюджета на града.  

Ако се приеме хипотезата, че Пловдив ще работи с това, което разполага, то градът е обречен на безвремие в следващите години. Ситуацията с управлението на градската администрация е стигнала дотам, че над 90% от бюджета е за нейната издръжка и задоволяване на съвсем първични нужди на гражданите. На практика в момента Пловдив не може дори да ремонтира булевардите си, тъй като няма никакви налични финанси. Показателен пример е, че за първи път Общината няма да пусне поръчка за ремонт на булеварди и улици тази година, защото просто пари няма.

Реално в момента се изпълняват единствено проекти по европейски програми, като парадоксът е там, че общинския бюджет дори няма възможност да осигури съфинансирането по тях. Водният цикъл, който е в размер на 115 млн. лева, участието на Община Пловдив е 35 млн. лева – сума по-голяма дори от капиталовата програма на града за една година. Без заем на практика водният цикъл ще „изяде” всички свободни пари на Община Пловдив за цяла година. Съфинансиране има и по други текущи проекти, а към това трябва да се сложи и финансовата корекция от 3 млн. лева по обществената поръчка за Пречиствателната станция, макар все още да има шанс тя да бъде отменена. Всичко тези разходи затягат още повече примката около врата на общински финансисти, които  трябва да са магьосници, за да намерят „свободни пари”.

Поради това и големи ремонти по основни булеварди не могат да започнат. Вече втора година се очаква стартът на реконструкцията на Коматевския възел на стойност 7,5 млн. лева. По поръчката бе избран изпълнител, но договор и до днес не е подписан заради липса на пари. Заради същата причина бе спрян и ремонта на Кукленско шосе.

„Дори един 1 млрд. няма да стигнат за всичките ни проекти”, е друга реплика, която неведнъж е казвал градоначалника. Но тази сума е химера и ще продължи да бъде такава, а планът на Община Пловдив трябва да е много конкретен и последователен, за да се случи нещо с реалистичните възможности за намиране на финанси.

Какви са другите възможности за реализация на проектите?

Често от опозицията се чуват призиви  да се направи реформа и съкращения в администрацията, за да се освободят средства за строителство. Реформата в администрацията е належаща по съвсем друга причина, а именно да се оптимизират дейностите, които да се извършват по-добре, а на постовете да стоят можещи и мотивирани хора. Това няма да се случи като се освободят 300 души със заплати от 700 лева, а другите можещи служители бъдат оставени да вършат и техните задължения отново със 700 лева заплата.

Самият Димитров изтъкна, че едно голямо съкращение от 300 души в администрацията би освободило  около 4 млн. лева в бюджета – за една нова детска градина. Това обаче не е основополагащо за град и община като Пловдив.

Европейките програми е друго, за което кметът настоява да се търси като възможност за финансиране. Ситуацията с COVID-19 и тепърва определянето на приоритетите в период 2021-2017 година слага много неизвестни в следващия програмен период. Пловдив все още няма Интегриран план за градско развитие, а поне няколко години ще са нужни, за да се оформят приоритетите, да се кандидатства и да се реализират проектите. Това означава, че мандатът на Здравко Димитров е основополагащ за европейските проекти, които обаче ще се реализират в следващия.

Целевите помощи от държавата са инструмент, на който една община може само да разчита за помощ, но не и да й реши проблемите. Правителството вече отпусна 37 млн. лева за стадионите на Ботев и Локо, а по всичко личи, че ще дофинансира, освен това се дават и 42 млн. лева за югоизточния обход на града.  Едва ли всяка година към Пловдив ще се хвърлят по 30-40 млн. лева, за да се реализират проектите.

Това, което Община Пловдив трябва да направи е да нареди перфектно пъзела на развитие в следващите години. Тегленето на един заем по 80-100 млн. лева, за да се направят 3-4 проекта не е достатъчно. Те трябва да вървят с цялостната концепция за развитието на зоните,в които ще се реализират проектите, както и да се обоснове с какво тези проекти ще направят по-добър живота на пловдивчани. Всичко друго би било работа на парче и строене на нещо, заради самото нещо.