Арменският апостолически храм „Сурп Кеворк“ отбелязва достолепен юбилей днес. С тържествен концерт, какъвто се случва за първи път в красивата църква в Стария град, бъде почетена 190-годишнината от освещаването й. Празникът ще събере арменската общност, интелектуалци, общественици, политици тази вечер от 18 ч. 

„Сурп Кеворк“  е един от храмовете под тепетата с интересна история. Началото на днешната арменска църква датира от V в. Издигат я православни византийци до северната страна на крепостната стена и я наричат "Свети Георги Победоносец" (Агиос Георгиос). В първоначалния си вид църквата съществува до 447 г., докато нашествието на хуните опожарява Тримонциум. Въпреки големите жертви и тъгата по отвлечените от хуните християни, спасилите се жертви издигат наново своя храм. Минават  столетия, нови преселения заливат полуострова. 

През 812 г. на 12 юни хан Крум влиза в града и той за пръв път  става български. През паметната 865 г. княз Борис I  покръства българите и в  малката църква на трихълмието започва българско богослужение. По времето на византийския император Йоан Цимисхий  (969-976г.) през 971 г. се слага край на първото българско царство и за два века секва българската реч в храма "Свети Георги". Именно този  император заселва голяма група арменци в областта около Пловдив. 

През времето на Първия кръстоносен поход (1096г.) миналите през Филипополис кръстоносци, извършват богослужения в  църквата "Св. Георги". За периода на Втория кръстоносен поход (1147-1149г.) са открити исторически анали на германския учен Перц "Монументо Германия скрутум", които свидетелстват, че участникът в похода Одон дьо Дьой говори за християнски храм, именуван на светеца Георги Победоносец. Той посочва, че в олтара на тази църква е погребан пратеникът на френския крал Луи VII Филип Младия - епископ Алвизиус от Арс. Неговият гроб се прочул с множество чудотворни изцеления и самият крал Луи VII, предводител на похода, се поклонил пред него. 

След провъзгласяването на Второто българско царство много български владетели са коленичели за молитва пред лика на Свети Георги Победоносец. 

В годините на Третия кръстоносен поход за пореден път в 1364 г. църквата напълно разрушена. 

През 1520 г., използвайки пълномощията, дадени от султана, Гръцката патриаршия се превръща в пълновластен господар на православните храмове в отоманската империя. Европейският пътешественик Стефан Герлах в 1578 г., преминавайки през Пловдив, отбелязва, че в града има около 250 арменски семейства, които живеят между двата хълма до старата крепост. 

Турците, в желанието си насилствено да ислямизират християнското население, разрушават църквата в 1657 г. Нарастващата арменска колония в следващите десетилетия се нуждае от свой собствен молитвен дом. Така през 1675 г. чрез арменския търговец Абро Челеби Белградчанина се получава ферман, в който се разпорежда на местните гърци да предадат една от осемте си църкви в Пловдив на арменците за техен молитвен дом. 

 През 1828 г. с набраните средства от видни пловдивски благодетели се започват строителни работи по градежа на новата църква. Събаря се старата сграда, теренът се разширява, а градежът се извършва с дялани правоъгълни каменни блокове. Той е завършен на 26 октомври 1828 г., а на 8 декември същата година е осветен от архиепископ Месроб от Одрин. Строители били майстори от Мала Азия.

В двора на църквата днес се намира камбанария, изградена през 1850 г. и преправена в арменски стил през 1930 г. 

Уникалното в храма е това, че аписът е облицован с фаянс от XVIII-XIX век от Кютахия - център на арменските художествени занаяти. Така типичната облицовка днес е позната единствено в двата  арменски храма - в Йерусалим и Пловдив. През 1920-1922 г.  прокудените от младотурското правителство арменски бежанци, в следствие на геноцида от 1915г. и гръцко-турската война, донасят тук не своето материално богатство, а вярата си. Те спасяват древната утвар от поругаване от храмовете в Родосто, Малгара, Чорлу, Одрин и тя заживява своя втори живот. 

Днес част от тези безценни предмети са подредени в уникална музейна експозиция в криптата на църквата. Тя бе открита по случай 1700-годишнината от приемането на християнството за държавна религия през 301 г. в Армения. 

В храма се съхраняват многобройни настолни и нагръдни кръстове, мощехранителници, потири, ръкописни библии, требници. Голяма ценност за храма са нейните стари икони, изписвани от знайни и незнайни арменски зографи. Между тях са "Света Богородица Пътеводителка", създадена в края на XVIII в. от неизвестен арменски майстор, иконата  "Богородица с Младенеца"- картина с  красиво резбована позлатена рамка дело на Никола Одринчанина, изписана през 1838г. Негови са и  типичните за арменските църкви от XIX в. платна на светци  и библейски епизоди. Самата конструкция на олтарната част е рядко явление в арменската църковна архитектура и днес е почти невъзможно да се срещне някъде по света, пише в официалния сайт на храма.