Очаквано – така определи общественото обсъждане бизнесменът и собственик на терена под Джбмаз тепе Димитър Георгиев. Залата на Общинския съвет не помни да е имало толкова много хора за такъв казус, още повече, че той не бе организиран от Община Пловдив, а от частния собственик на терена.

Почти 40 минути продължи изложението от страна на инвеститорите за съдбата на пустеещия от години терен. Собственикът Димитър Георгиев представи хронология на имота, както и какви са намеренията му. След това археологът Жени Танкова разкри какво е състоянието на археологията върху терена, както и какви са плановете за нейната консервация. Проектът за промяната ПУП-а бе представен от арх. Стефан Добрев. Той започна презентацията с уточнението , че това не е проект , а само промяна на Подробен устройствен план и идейна разработка, върху която да стъпи същинския технически проект, като той ще бъде съобразен с общественото мнение. 

Най- общо идеята е височината на сградите да не превишава средните за квартала, която е 15 метра. Предвижда се разкопките да бъдат позиционирани и обществено достъпни на кота -6. Най- долната част на бъдещите постройки откъм булеварда и от южната страна ще бъдат изцяло стъклени, за да може преминаващите да имат постоянен визуален контакт с археологията. Хората ще имат постоянен достъп до тази част от имота.

По същество почти не стана дискусия, като въпросите бяха в пъти по-малко от изразените становища. Като цяло те бяха „за“ и „против“ строителството на хотел, жилищна и офисна част върху въпросния терен.

В няколко поредни изказвания представители на Камарата на архитектите разкритикуваха проекта за промяна на ПУП-а и обемните му показатели. Първа арх. Вили Раева заяви, че попадането на този терен в частни ръце е грешка и тя трябва да бъде поправена от Община Пловдив. Безценната археология може да бъде експонирана в Археологически музей, който да бъде построен на място. Критиките продължиха и по линия на евентуалните сгради там, комуникационните връзки и пространственото развитие на зоната.

Арх. Петко Костадинов, който е председател на КАБ заяви,че той е част от втория проектантски екип за промяната на ПУП-а, в неговата разработка той е предложил 10 метра височина на сградите, за да може да кореспондира със зоната и да не се закрива тепето.

Арх. Петкана Бакалова от КАБ пък даде предложение там да се направи частен музей, като по този начин да се парира искането за купуването на имота от страна на градските власти. Според нея една подобна инвестиция може да се изплати, а държавата и общината имат достатъчно лостове, с които да регулират тези процеси.

В дискусията се включиха и общински съветници. В двете крайни мнения бяха Слави Георгиев от НФСБ и Георги Величков от „Ние, гражданите“.

Слави Георгиев поздрави Димитър Георгиев, че 7 години е инвестирал в разкриването на археологията, както и, че е направил обществено обсъждане. Той обаче е категорично против там да се строи дори и сламена колиба. Съветникът изрази мнение, че Георгиев може да вземе пример от големите дарители на Пловдив като Чалъковия род и Димитър Кудоглу, които са съзнавали своята роля и значимостта на дарените от тях имоти. Според Георгиев имотът трябва да се върне в ръцете на Община Пловдив, която да разкрие това богатство пред пловдивчани по най-походящия начин.

Георги Величков също поздрави Димитър Георгиев за всички усилия, които е направил през годините за този имот и дава широка обществена трибуна на гражданите. Той запита инвеститора дали е склонен да се раздели с имота си в полза на Община Пловдив, която да го закупи или замени с друг.

„За 17 години нито един кмет не се е свързал с мен за каквато и да е тема за този имот. Отговорих ли на въпроса Ви“, заяви лаконично Димитър Георгиев.

Няколко архитекти излязоха в защита на проекта за изменение на ПУП-а на зоната. Сред тях бе и арх. Атанас Недевски.

„Не си спомням някой в модерната история на Пловдив да влагал толкова много усилия за подобна инвестиция. За мен още първият проект, който включваше панорамен асансьор за изкачването на тепето бе модернистичен. С толкова занижени строителни показатели, едва ли друг бизнесмен би го направил“, каза Недевски. Той допълни, че ако сега това нещо не се случи, то едва ли този имот някога ще се върне към живот. Недевски даде пример и със строителството на Голямата базилика, която бе определена като куфар.

„Това ли искате и там да се построи?“, попита архитектът.

Други архитекти изразиха мнение, че трябва да се мисли не само за реставрация и експониране на археологията, но и за устойчивост на проекта. Така, ако този обект бъде реставриран, но без живот в него, то след години той отново ще запустее, независимо под каква форма. Бе даден пример с Главната улица на Пловдив, където Античност и поток от хора променя целия облик на зоната.

В подкрепа на проекта за ПУП-а се изразиха и колекционер Димитър Инджов и скулпторът Жорж Трак. Според Инджов в Пловдив такъв човек като Димитър Георгиев скоро няма да се роди в Пловдив, като той е доказал с биографията си и проектите си, че мисли в полза на обществото и благото на града.

Все пак стана ясно, че все още е рано да се каже какво и как ще бъде посторено върху терена. На първо място трябва да се направи цялостна концепция как и кои части от археологията ще бъдат експонирани.

Кметът Здравко Димитров заяви от трибуната, че е радостен, че общественото обсъждане е събрало толкова хора. Той обобщи мненията в двете посоки, като отговори и на въпроса за възможността Община Пловдив да придобие този имот.

„В закона подобно понятие като заменки няма. Единственият вариант е Община Пловдив да закупи този имот, но това не стои на дневен ред. Общината има да реализира редица важни инфраструктурни проекти, сред които пътища и детски градини. Когато бъде готов проектът, отново ще се съберем в тази зала, за да го видим“, каза кметът.

В заключение Димитър Георгиев отговори и на представителите на Камарата на архитектите, които имаха най-големи забележки към проекта. Той заяви, че още когато арх. Петко Костадинов е работил по втория проект, е поискал от него цялостно становище от КАБ и цялата гилдия, но такова, той така и не получил.

„Обсъждането мина според очакванията ми. Имаше и негативни, но и доста положителни изказвания. Удовлетворен съм от това, което чух и това ми дава кураж и сили да продължа напред“, заяви Георгиев. Запитан дали е възможно да се направи конкурс за проектирането на терена, той отговори:

„Едва ли това е най- доброто решение. Не знам дали това е гаранция. Самите архитекти един друг се критикуват. Първият проект бе сред конкурс, да не би да бе по-добре? Дори и да поканим най- добрия , не знам дали това ще удовлетвори всички. Ще се съобразим с предложенията, ще доработим ПУП-а , ще го внесем в общината и в НИНКН. Ще коментираме забележките с екипа. Когато е готов пак ще го осъдим – няма да има тайни“,каза бизнесменът.

Очаквано – така определи общественото обсъждане бизнесменът и собственик на терена под Джбмаз тепе Димитър Георгиев. Залата на Общинския съвет не помни да е имало толкова много хора за такъв казус, още повече, че той не бе организиран от Община Пловдив, а от частния собственик на терена.

Почти 40 минути продължи изложението от страна на инвеститорите за съдбата на пустеещия от години терен. Собственикът Димитър Георгиев представи хронология на имота, както и какви са намеренията му. След това археологът Жени Танкова разкри какво е състоянието на археологията върху терена, както и какви са плановете за нейната консервация. Проектът за промяната ПУП-а бе представен от арх. Стефан Добрев. Той започна презентацията с уточнението , че това не е проект , а само промяна на Подробен устройствен план и идейна разработка, върху която да стъпи същинския технически проект, като той ще бъде съобразен с общественото мнение. 

Най- общо идеята е височината на сградите да не превишава средните за квартала, която е 15 метра. Предвижда се разкопките да бъдат позиционирани и обществено достъпни на кота -6. Най- долната част на бъдещите постройки откъм булеварда и от южната страна ще бъдат изцяло стъклени, за да може преминаващите да имат постоянен визуален контакт с археологията. Хората ще имат постоянен достъп до тази част от имота. 

Проектът за разкопките на Понеделник пазара: хотел, зала и купол със зелен покрив върху археологията

По същество почти не стана дискусия, като въпросите бяха в пъти по-малко от изразените становища. Като цяло те бяха „за“ и „против“ строителството на хотел, жилищна и офисна част върху въпросния терен.

В няколко поредни изказвания представители на Камарата на архитектите разкритикуваха проекта за промяна на ПУП-а и обемните му показатели. Първа арх. Вили Раева заяви, че попадането на този терен в частни ръце е грешка и тя трябва да бъде поправена от Община Пловдив. Безценната археология може да бъде експонирана в Археологически музей, който да бъде построен на място. Критиките продължиха и по линия на евентуалните сгради там, комуникационните връзки и пространственото развитие на зоната.

Арх. Петко Костадинов, който е председател на КАБ заяви,че той е част от втория проектантски екип за промяната на ПУП-а, в неговата разработка той е предложил 10 метра височина на сградите, за да може да кореспондира със зоната и да не се закрива тепето.

Арх. Петкана Бакалова от КАБ пък даде предложение там да се направи частен музей, като по този начин да се парира искането за купуването на имота от страна на градските власти. Според нея една подобна инвестиция може да се изплати, а държавата и общината имат достатъчно лостове, с които да регулират тези процеси.

В дискусията се включиха и общински съветници. В двете крайни мнения бяха Слави Георгиев от НФСБ и Георги Величков от „Ние, гражданите“.

Слави Георгиев поздрави Димитър Георгиев, че 7 години е инвестирал в разкриването на археологията, както и, че е направил обществено обсъждане. Той обаче е категорично против там да се строи дори и сламена колиба. Съветникът изрази мнение, че Георгиев може да вземе пример от големите дарители на Пловдив като Чалъковия род и Димитър Кудоглу, които са съзнавали своята роля и значимостта на дарените от тях имоти. Според Георгиев имотът трябва да се върне в ръцете на Община Пловдив, която да разкрие това богатство пред пловдивчани по най-походящия начин.

Георги Величков също поздрави Димитър Георгиев за всички усилия, които е направил през годините за този имот и дава широка обществена трибуна на гражданите. Той запита инвеститора дали е склонен да се раздели с имота си в полза на Община Пловдив, която да го закупи или замени с друг.

„За 17 години нито един кмет не се е свързал с мен за каквато и да е тема за този имот. Отговорих ли на въпроса Ви“, заяви лаконично Димитър Георгиев.

Няколко архитекти излязоха в защита на проекта за изменение на ПУП-а на зоната. Сред тях бе и арх. Атанас Недевски.

„Не си спомням някой в модерната история на Пловдив да влагал толкова много усилия за подобна инвестиция. За мен още първият проект, който включваше панорамен асансьор за изкачването на тепето бе модернистичен. С толкова занижени строителни показатели, едва ли друг бизнесмен би го направил“, каза Недевски. Той допълни, че ако сега това нещо не се случи, то едва ли този имот някога ще се върне към живот. Недевски даде пример и със строителството на Голямата базилика, която бе определена като куфар.

„Това ли искате и там да се построи?“, попита архитектът.

Други архитекти изразиха мнение, че трябва да се мисли не само за реставрация и експониране на археологията, но и за устойчивост на проекта. Така, ако този обект бъде реставриран, но без живот в него, то след години той отново ще запустее, независимо под каква форма. Бе даден пример с Главната улица на Пловдив, където Античност и поток от хора променя целия облик на зоната.

В подкрепа на проекта за ПУП-а се изразиха и колекционер Димитър Инджов и скулпторът Жорж Трак. Според Инджов в Пловдив такъв човек като Димитър Георгиев скоро няма да се роди в Пловдив, като той е доказал с биографията си и проектите си, че мисли в полза на обществото и благото на града.

Все пак стана ясно, че все още е рано да се каже какво и как ще бъде посторено върху терена. На първо място трябва да се направи цялостна концепция как и кои части от археологията ще бъдат експонирани.

Кметът Здравко Димитров заяви от трибуната, че е радостен, че общественото обсъждане е събрало толкова хора. Той обобщи мненията в двете посоки, като отговори и на въпроса за възможността Община Пловдив да придобие този имот.

„В закона подобно понятие като заменки няма. Единственият вариант е Община Пловдив да закупи този имот, но това не стои на дневен ред. Общината има да реализира редица важни инфраструктурни проекти, сред които пътища и детски градини. Когато бъде готов проектът, отново ще се съберем в тази зала, за да го видим“, каза кметът.

В заключение Димитър Георгиев отговори и на представителите на Камарата на архитектите, които имаха най-големи забележки към проекта. Той заяви, че още когато арх. Петко Костадинов е работил по втория проект, е поискал от него цялостно становище от КАБ и цялата гилдия, но такова, той така и не получил.

„Обсъждането мина според очакванията ми. Имаше и негативни, но и доста положителни изказвания. Удовлетворен съм от това, което чух и това ми дава кураж и сили да продължа напред“, заяви Георгиев. Запитан дали е възможно да се направи конкурс за проектирането на терена, той отговори:

„Едва ли това е най- доброто решение. Не знам дали това е гаранция. Самите архитекти един друг се критикуват. Първият проект бе сред конкурс, да не би да бе по-добре? Дори и да поканим най- добрия , не знам дали това ще удовлетвори всички. Ще се съобразим с предложенията, ще доработим ПУП-а , ще го внесем в общината и в НИНКН. Ще коментираме забележките с екипа. Когато е готов пак ще го осъдим – няма да има тайни“,каза бизнесменът.