"Проектът, който ще представя България на Венецианското архитектурно биенале, няма нищо общо с архитектура и градоустройство. Извънредно шокирани сме от избора на журито. Участвахме в конкурса, въпреки че бе обявен в последния момент, за да се види страната ни в най-хубавата светлина. Темата на биеналето "Лаборатория на бъдещето" с поглед към Африка не комуникира с този проект. България с този проект няма да бъде представена достойно. Ще бъде похарчен огромен ресур и затова призовавам да бъде преосмислено това недостойно участие", каза един от участниците в надпреварата арх. Стефан Добрев по време на пресконференцията за представянето на победителя.

Подкрепи го колежката му арх. Стелияна Христова, която подчерта, че темата, която поставя "Образованието е придвижването от тъмнина към светлина", по-скоро трябва да провокира вътрешен дебат, но не и страната ни да се самобичува.

"Бих попитала авторите как те ще издигнат имиджа на България с този проект. Аз ще бъда част от международна делегация по време на форума и с притеснение ще вляза в нашата експозиция", каза още Христова.

От името на авторския колектив отговори арх. Божидара Вълкова, която уточни, че Венецианското биенале не е формат като световно експо, където се представят постиженията на една страна и посочи, че най-ярките павилиони са тези с критичен поглед към локални проблеми.

"Палитрата, която може да се види там, е много богата, а с нашия проект ние задаваме въпроси, не даваме отговори и визии за бъдещето", каза тя.

"Образованието е придвижването от тъмнина към светлина" (цитат от Алан Блум) е проект с куратор арх. Борис Тикварски и автори арх. Борис Тикварски, Александър Думарей, арх. Божидара Вълкова, Мария Гяурова, Майк Фритш, арх. Костадин Кокаланов.

"Проектът ни тръгва от фотографиите на Александър Думарей. Той обикаля и снима изоставени архитектурни обекти - училища, театри, басейни. За нас интерес представляваха училищата, защото те са арената, в която пишем своето бъдеще. Целта на нашия проект е да уловим този миг във времето, към който можем да се обърнем неемоционално, а критично и това да отвори една градивна дискусия към негативния процес да се затварят училища в България. Сега е времето това да се случи. Да погледнем към бъдещето с една ясна представа какво искаме да ни се случи. Самото пространство в павилиона на България ще бъде обрамчено от три страни със завеса. Оформят се три зони, които имат различна информационна натовареност. В първата зона посетителите ще могат да се запознаят със статистически и информационни материали. Във втората ще бъде подредена възстановка на училищна класна стая с артефакти, която ще въздейства по-емоционално. По завесите ще има фотографии от затворените сгради. Третата зано ще е мястото, в което можем да спекулираме с темата какво би се случило в бъдещето, да си зададем правилните въпроси", разказа арх. Вълкова.

Проектът на международния колектив ще бъде първата изява на България на престижния форум след 15-годишно отсъствие. Той ще се проведе от 20 май до 26 ноември в Рим. В конкурса участваха 34 проекта, разгледани от 8-членно жури с председател проф. д-р арх. Тодор Булев.

"Биеналето дава шанс да покажем архитектурата като израз на жизнена философия и поглед към бъдещето. Факт е, че нашата колегия очаква такъв тип събития, за да излезе от ежедневието. Още преди две години се готвим за това биенале, но бе отложено. От Съюза и Камарата на архитектите бяхме настоятелни това участие да се случи. Радвам се да кажа, че всички проекти показват една зрялост. Всички заслужават адмирации и уважение. Ще реализираме изложба с тези проекти, защото има много силни и е добре да се видят. Става дума за една нова вълна от млади архитекти под 40 години. Много от тях идват от чужбина. Обнадежден съм от готовността на архитектите да влязат в спецификата на Венецианското биенале. Надявам се това да предизвика поток от наши колеги към Венеция, защото биеналето е голяма школа", каза арх. Тодор Булев.

Той коментира и атаките срещу избрания победител: "Не е особено етично изказването и на първо място да се говори от името на всички. Естествено, в този конкурс ще има награден, а някои ще имат забележки и голямо его. Това е една нормална емоционална реакция. Все пак нека да отбележа, че в журито участваха хора, които са били част от организацията на българското участие във форума преди години. Биенале се опитва да покаже архитектурата в един социален контекст".

Подкрепа авторите на спечелилия проект получиха и от арх. Надя Иванова, която ги поздрави, защото "в България тези тежки проблеми не се коментират и забелязват, затова трябва да отидем в чужбина, за да ги сложим на масата".

"Бюджетът за участието на България е 400 000 лв. От тях около 124 000 лв. са за залата за години напред. В сумата влизат застраховките и настаняването, наемането на италиански работници, скъпоструващ транспорт, защото всичко се пренася с гондоли", обяви доц. д-р Борис Данаилов, изкуствовед, началник на политическия кабинет на министъра на културата и член на журито.

На финала на пресконференцията стана ясно, че Министерството на културата ще издаде книга с всички проекти, а в сградата на Съюза на архитектите ще има изложба.