Пловдивската възрожденска аптека „Хипократ“, днес е музей на фармацевтиката. Сред сградите в резервата „Старинен Пловдив“ има много бижута, но едно от тях е уникално – къщата със старата аптека на д-р Сотир Антониади. Неголямата двуетажна сграда в центъра на Трихълмието и днес се заема от експозиция, посветена на историята на фармацията в Пловдив и Пловдивско.

Къщата е построена в типичния стил на старите пловдивски къщи през 1872 г. от д-р Сотир Антониади – един от първите дипломирани лекари преди Освобождението и изтъкнат представител на гръцката общност в Пловдив. Близо до нея през 1845 г. е открита една от първите аптеки в България, която е носила името „Галений“ и е била собственост на лекаря и участник в националноосвободителното движение д-р Владо.

Наблизо са били и аптеките на други трима видни лекари от периода преди Освобождението – д-р Иван Богоров, д-р Рашко Петров и д-р Стоян Чомаков. Постройката е истинско архитектурно бижу – конзолите на еркера са в бароков стил, изящен е и корнизът над втория етаж и на входната дворна врата. Самата аптека е разположена в приземието на къщата, а горният етаж се използва като жилище и като лаборатория за приготовление на лекарствата. Търговската част на аптеката и старата „ахтарница“ са на първото ниво.

В аптеката са запазени няколко оригинални дървени стелажа с орнаменти и дърворезба. Те са доставени от Виена в края на XIX век. По лавиците са подредени съдове от кристал и порцелан за съхранение на медикаменти, мехлеми и лечебни етерични масла. Кристалните съдове са с цвят опал, тюркоаз, изумруд и рубин. Те са внесени от Виена и Берлин преди повече от 100 г. На един от стелажите са специално подредени т.нар. „царски съдове“ с позлатени орнаменти. Те са произведени в Берлин през 1890 г. и по-късно набавени от неизвестна старинна аптека, която има лиценз да произвежда и доставя лекарства за царското семейство.

Навремето само по една аптека в град има такива права. Затова съдовете, в които са се съхранявали лекарствата и съставките, използвани в тези аптеки, са с пищна украса, позлата и рисунки. Една от най-големите атракции, които може да се видят на щанда на старата аптека, е антикварната метално-звънкова сметководна каса. Обковът е изработен от метал, от който са се правили бойни оръжия. Въпреки, че е произведена през 1903 г. касата работи и до днес.

Запазени са и автентичните везни. В централната част на търговското помещение са поставени позлатените барелефи на древногръцкия лекар Хипократ, на бога на медицината Асклепий и на богинята на здравето Хигия. В една от стаите на първия етаж е запазена обстановката от старите ахтарници. В България думата „ахтарница“ (една дума, която използва дядо Вазов), се тълкува като място за продажба на билки, лечебни материали от животински произход и колониални стоки. В тези магазини се продават сурови и предварително приготвени лекарства, а също кафе, захар, чай, бои, посуда, хирургически инструменти, везни с грамове, бръсначи, хавани за обработка на треви и семена.

В ахтарницата на старинната аптека „Хипократ“ има само експонати, свързани с лечебния процес. Тук се извършват и процесите мацерация – извличане на лекарствени вещества от растения чрез изкисване, инфузия – извличане на лечебните съставки чрез нагряване с вода, а също са се забърквали тинктури, таблетки, глобули.

В едно от помещенията на втория етаж се пази богата библиотека със старопечатни фармакопеи на Дюрвал и Хагер, издавани в началото на XIX век на френски, немски, чешки и руски език. В отлично състояние са пета и шеста австрийски фармакопеи от 1855 и 1889 г., френската фармакопея от 1866 г., четвърта руска фармакопея от 1891 г., а също и много справочници, таблици и указатели.

Тук може да се види и книгата „Лекарственик“ на Неофит Рилски, издадена през 1846 г. в Букурещ. Изданието е от две части и съдържа молитви за здраве и 92 рецепти за всяка немощ. Предписани са съставките за лекарства за „дерт“, за сърце, за „человека, дето храка кръв“ (туберкулоза). В другата стая на горното ниво е складът, или т.нар. асистентско помещение.

Тук могат да се видят колби, епруветки, дестилатори, микроскоп, везни с тежести. Една от тях е поставена в стъклен контейнер в условията на вакуум, тъй като е най-точна, когато е изолирана по този начин. Запазени са няколко преси за различен размер тапи за аптекарски шишенца. Любопитен е дизайнът на пресите, които са изработени от метал във формата на крокодили. Хаваните за корени, билки и семена пък са изработени от различни материали като дърво, бронз, мед, ахат, желязо и порцелан. В малък прибор от дърво и метал, оборудван със специални плаки, са се отливани желатинови капсули.

С друга машина са изсичани различни по размер таблетки. Уникален е глиненият филтър, произведен в Манчестър през 1830 г. Той е притежание на д-р Рашко Петров и използван в собствената му аптека, както и микроскопът, най-старият в страната с който за първи път в България са правени изследвания.

По стените са окачени оригинални дипломи на магистър-фармацевти от онова време, завършили в Австро-Унгария, Франция, Полша и Чехия. Сред тях е и тапията на първия магистър-фармацевт д-р Леон Бергер, открил аптека в Карлово, която и досега носи неговото име. Къщата на д-р Сотир Антониади е превърната в музей на фармацията на 18 септември 1981 г. Тогава тук е открита единствената по рода си в България музейна сбирка и е възстановена старата пловдивска аптека, в която и до днес работи щанд за продажба на съвременни лекарства.

След реставрацията на къщата е запазена автентичността както на фасадата, така и на интериора. Вътре са съхранени оригиналните декоративни фрески по таваните.

Из „Енциклопедия на Пловдив“, автор Божидар Тотев