Ангел Гешев (вдясно) връчва годишната награда „Arsenal of art“ на фоторепортера Тихомир Пенов

Именитият пловдивски художник Ангел Гешев ще отбележи 55-я си рожден ден с изложба в галерия „Arsenal of art“. Експозицията под надслов „Символи” се открива в петък, 24 февруари, в 18 часа. В творчеството на Гешев, който дълги години е работил в Китай и Русия, са силно застъпени буквите (с особено преклонение към глаголицата).

В есе, посветено на художника, журналистът Пламен Асенов нарича буквите „струни от божествената лира, на която се свири музиката, майка на всички музики“. Предлагаме ви пълния текст:

Душата на човешкия дух

Буквите са елементи от душата на човешкия дух. Те са чиста форма, която носи чисто съдържание. Те са сложна математика, която чрез прост възел свързва земното с небесното. Те са струни от божествената лира, на която се свири музиката, майка на всички музики. Те са символ на самите себе си, който се опитва да не се взема на сериозно.

Понякога извивките на буквите приличат на голо момиче, полегнало край вълните на плажа. Друг път са като криле на биещи се пеперуди. Могат да са копия, пронизващи средата на смисъла. Или лопатка в ръката на играещо дете, с която зарива безсмислието в пясъка. Буквите, подредени правилно, образуват субтитрите на онзи дълъг филм за човешката цивилизация, който непрекъснато се прожектира в Платоновата пещера на сенките.

А подредени грешно… Но нима могат буквите да бъдат подредени грешно? Не знам дали заради всичко това или заради нещо друго, но художникът Ангел Гешев отдавна използва тези древни човешки творения като градивен елемент в работата си, като инструмент за проникване в смисъла и красотата, като знак, който казва на зрителя – аз съм тук, ти разбери кой съм и защо съм.

Или си спомни защо си ме създал – ако успееш да се протегнеш през гените си чак толкова назад във времето. На мен поне творческият подход на Ангел ми изглежда като опит да се отиде отвъд Юнг, да се задълбае не в природата на колективното човешко подсъзнание, а на колективното човешко самосъзнание.

Но това е само алюзия за някаква си идея, изразена чрез правилно подредени букви, за да се сетите какво имам предвид. Иначе, както винаги, щом творец се захване с подобен опит, същината му е непреводима на човешки - дори с помощта на най-красивите букви. Старобългарски, гръцки, латински, китайски, еврейски, индийски, индиански – писмената на различните езици при Ангел са смесени, както са били смесени самите човешки езици при строежа на прочутата Вавилонска кула.

В картините на художника тези писмена се наслагват едно върху друго в хартиени и цветни пластове, понякога си говорят като добри съседи през оградата, а друг път се предизвикват взаимно. Но каквато и да е формата на общуването им, самото им общуване е магията, с помощта на която те взаимно си помагат да изпъкнат. Има демокрация сред буквите. И сред буквите на Ангел също.

Често изглежда, че в творбите му една доминира, но това е илюзия. Дори сътворена огромна на фона на всички останали, тя не ги подчинява, не издава заповеди, не натрапва собствената си природа. Най-често тя е там, за да служи на зрителя като мост към глъбините, отворени от буквите отзад. Е, понякога е просто игра на взаимност, предизвикателство на художника към неговия зрител – може ли, щом съзре тези внушителни картини, пълни с букви, да изпадне в някакво първично ОМММММММММ, спонтанно изригнало от глъбините на човешкото му изумление и радост.