Министерство на културата няма да допусне на мястото на съборената къща на гениалния арх. Шнитер да бъде издигната сграда с огромна разгърната площ, която да няма нищо общо с оригинала. Това заяви заместник-министърът на културата Амелия Гешева. Тя подчерта, че културното ведомство работи в тясна комуникация с община Пловдив, а експертите от Инспектората на МК са били на мястото веднага, след като е станал известен печалният факт, че къщата паметник на културата е съборена.

„Неведнъж съм казвала, че един от големите проблеми е неграмотността, некоректността и неуважението на самите собственици към културното наследство.Това е политика, по която трябва да се работи, защото явно много от собствениците не съзнават ценността на сградите, които притежават”, каза зам.-министър Гешева.

Тя подчерта, че Министерството няма да допусне строителство, което да противоречи на закона и допълни, че с недобросъвестните собственици трябва да се работи много.

„Към настоящия момент по случая с къщата на арх. Йосиф Шнитер работят и правоохранителните органи. Надявам се на добре и бързо свършена работа, която да покаже кой е виновният и той да получи съответната санкция”, каза още Гешева.

Припомняме, че миналата седмица инвеститорът "Неокор Билдинг" ЕООД събори сграда паметник на културата с категория "Ансамблово значение" на ул. "Гладстон" 12. Красивото здание на арх. Йосиф Шнитер години наред бе необитаемо. В крайна сметка се появи инвеститор, който придвижи проект в Националния институт за недвижимо културно наследство. Според главния архитект на район "Централен" Петър Петров и арх. Слави Славов от Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство” към Министерство на културата фасадата на трябваше да бъде съхранена. 

От Инспектората обявиха, че извършителят подлежи на глоба 30 000 лв. за незаконното събаряне на емблематичната къща на търговеца Васил Куцоглу.

Преди да бъде съборена,  красивата сграда, проектирана от арх. Йосиф Шнитер, бе собственост на старата пловдивска фамилия Обрейкови. Тя бе съхранена от набези и за щастие не последва съдбата на други архитектурни паметници да бъде изпепелена. Макар и с жестоки рани от времето, в продължение на години великолепната къща, улавяше погледите на ценителите.  

Жилищната сграда, която през годините е ползвана и за детска градина, бе архитектурно-строителен паметник на културата от новото време с категория „Ансамблово значение”. Проектирана е от арх. Йосиф Шнитер и е построена по заръка на Васил Куцоглу. Забележителният родопчанин и тютюнотърговец използвал сградата, когато пристигал в Пловдив по различни дела. Васил, Георги и Константин са синове син на щедрия дарител Анастас Куцоглу.

Първоначално Анастас разработил тютюневата фирма „Братя Куцоглу”. Успял да въведе в бизнеса сина си Васил, който заедно с брат си Константин основал акционерното дружество „АКА” през 1921 г. Като достоен немски възпитаник Васил успял да разработи фирмата и се превърнал в един от сериозните играчи на тютюневия пазар у нас, в Гърция и Турция, търгували и в Холандия и Германия. В Пловдив имали клон на бизнеса. Годишните приходи на „АКА” надхвърлили 30 млн. лв. Дружеството работело успешно и през 30-те години на 20 в., когато Васил се оттеглил първо в Австрия, а после и в Швейцария. Той бил най-образованият сред синовете на Анастас Куцоглу. Починал през 1975 г.Посмъртно през 1989 г. у нас са издадени неговите „Спомени и размисли”, писани в Швейцария, разказва театроведът и изследовател Пенка Калинкова.

Васил оставя наследството си на своите племенници. Сред тях са и децата от брака на сестра му Недялка с Лулчо Обрейков, брат на създателя на Пловдивския мострен панаир Обрейко Обрейков, председател на Търговско-промишлената камара.