Медицински университет – Пловдив изпълнява проект "Development of Institutional Partnership across Europe in the Field of Translational Neuroscience – DIP Neuroscience", финансиран по Национална програма „Европейски научни мрежи“ чрез Споразумение № Д01-284/06.10.2020. Стойността на финансирането за 2022 г. по този проект е 782 280 лв. Очакваното въздействие от този проект е постигане на напреднало ниво на трансфер на знания в областта на транслационната невронаука. Ръководител на проекта е акад. проф. д-р Дроздстой Стоянов. Той е специалист по психиатрия. В края на 2013 година става най-младият професор, а през 2015 година е избран за най-младият академик в историята на българската наука. Той е и заместник-председател на Българската Академия на Науките и Изкуствата. Проф. Дроздстой Стоянов е преподавател към катедрата по психиатрия и медицинска психология в Медицинския университет в Пловдив, хоноруван преподавател в Нов български университет (2008-2011) и Софийския университет "Св. Климент Охридски" (от 2011 г.).
-Акад. Стоянов, до каква степен транслационните невроизобразителни изследвания могат да променят съвременната психиатрия?
-Транслационното невроизобразяване, интегрирано към клинични, молекулярни и електрофизиологични измервания, може да създаде стабилна мрежа от понятия и инструменти за персонализирана диагностика, която в медицината се нарича "номотетична мрежа". В перспектива различните модалности на МРТ, съчетани с модерни технологии на изкуствения интелект, ще позволят въвеждането на процедури, подобни на контрастната ангиография, или скрининга за рак на шийката на матката, да бъдат приложени в психиатрията.
-Кои са основните трудности, които срещате при транслационните невроизобразителни изследвания?
-Основните трудности са свързани на настоящия етап с превеждането на данните от популационно (групово ниво) на индивидуално ниво. Съществуват все още големи интер- и интра-индивидуални вариации при оценката както на мозъчната дейност, така и на психичните функции. Това води и до сериозни затруднения при репликацията на резултатите. Ние работим върху тяхното преодоляване.
-Какво следва да бъде свършено, за да бъдат постигнати целите на проекта?
-Да се изгради ново поколение от учени и клиницисти, които владеят методите и подходите на транслационното невроизобразяване в степен, в която да могат да ги предадат на широк кръг от професионалисти в областта на психичното здраве.
-Защо е важно утвърждаването на клинично приложим инструмент в ежедневната психиатрична практика?
-Има две възможности за приобщаването на психиатричната наука към медицинското познание. Едната е чрез въвеждане на молекулярни и невроизобразителни техники в рутинните диагностични алгоритми. Той е свързан с огромни инвестиции в инфраструктура. Втората е валидирането и стандартизирането на клинични методи за оценка спрямо функционалното МРИ. Така тези методи ще могат да се използват за скринингова диагностика и оценка на риска от сериозни психични заболявания и само пациенти с висока степен на риск ще бъдат насочвани за МРТ и други лабораторни тестове.
-По какъв начин проектът ще привлече младите изследователи?
-Чрез вграждането на резултатите от проекта едновременно в мерки по Националната стратегия за психично здраве и Стратегията за наука и иновации ще се осигурят допълнителни средства за значимо увеличение на финансирането в системата и оптимизация на тяхното усвояване. Това ще увеличи атрактивността на психиатрията за младите лекари.
-Какви възможности ще предостави проектът на учените?
-Специализации в чужбина, участие и изграждане на компетентност в мрежи и консорциуми от научни центрове за върхови постижения в науката на пан-европейско ниво и възможност за работа на същото ниво у нас.