“Ако си мислите, че образованието е скъпо, пробвайте с невежеството”. Тази мисъл, изречена от Питър Дракър още през миналия век, идва, за да ни напомни колко голяма грешка би било да загърбим развитието в образователния отрасъл през времена на криза. 

Динамичните промени, които ръководиха изминалата календарна година, не пропуснаха да дадат отражение и върху този важен сектор в страната. 2021 година постави ученици и преподаватели пред множество предизвикателства, а за да ги преодолеят от тях се изискваше адаптивност и търпение.

Докато през 2020 година функционирането на системата бе в своята най-ниска точка заради липсата на опит в обучение от дистанция, то през 2021 се предложиха и изпитаха десетки методи, с които образование на младите да не бъде ощетено от COVID-19. 

Освен стандартния материал за усвояване, учениците трябваше да научат какво означава ОРЕС, ротационен принцип, а думата „тест“ бе натоварено със съвсем различно значение. За всички ангажирани в образователния сектор тази година бе не по-малко трудна, тежка и объркваща. Все пак тя може да бъде отбелязана като успешна, нека видим защо:

През 2021 година учениците от гимназиален етап и студентите се оказаха най-ощетени от COVID-19. При тях ученето бе основно в рамките на електронна среда, с изключение на малки периоди, в които прекрачваха прага на образователните институции.

Наложи се да следват график по дати, въпросът „Ти коя смяна си?“ измени значението си. Ротацията през две седмици ги принуди да учат ту от вкъщи, ту от чиновете. Ритъмът им бе засегнат, деляха се на класове, паралелки, контактни, карантинирани.

За сметка на това учениците от начален етап бяха пръв приоритет за присъствено обучение на МОН, като само в най-пиковите периоди за заболеваемост, децата учиха „от дивана“.  Заради COVID децата в ясли и детски градини също се наложи да бъдат далеч от социалната среда. Това обаче се случи в рамките на много кратък период, предвид важността на социализирането за растежа и развитието им.

През май месец, но за кратко, се наблюдаваше подобрение задари спада на заболелите в страната. Така ученици и студенти успяха да завършат учебната година присъствено.

След лятната ваканция учениците стратирата една по-близка до нормалното учебна. За пръв път училищния праг в Пловдив на 15 септемвси прекрачиха общо 3100 първокласници. В града под тепетата учебната година започва за над 33 000 ученици от I до XII клас и 700 пет и шестгодишни деца, разпределени в подготвителните групи. 

През година Министерството на образованието отново работеше в тясно сътрудничество с Министерството на здравеопазването, като в зависимост от различните COVID зони, в които се варираше страната, се определяше и формата на обучение.

Промени имаше и тук, като е началото на календарната година високият риск се определяше 500 на 100 000 заразени, след това границата се вдигна до 750 с позитив на училищата. И това не продължи дълго, след като през есента децата се връщаха вкъщи при 500.  Промени се и схемата, по която се определяше кога учениците да се връщат в клас, като за база започнаха да се взима броя на заразени в различните общини в областите в България, а не броя заразени в страната.

Може би най-важното решение, което се взе през годината бе да бъде стартирано присъствено обучение след тестване на учениците преди час. Тази стъпка бе предприета през ноември, като бяха поръчани първите бройки от тъй наречените щадящи тестове. Пробовземането при тях се осъществява чрез слюнка, на база която се отчита заразено ли е детето. 

За съжаление, когато тази процедура се роди като идея, по нея имаше много трески за дялане и се зародиха неясноти.

Разбира се, и тази опция не се размина без противници. За да бъде извършена тази процедура, родителите трябваше да попълнят декларация за съгласие, която да предоставят до директорите на съответните учебни заведения. Едва при достигане на минимум 50 на 100 съгласни родители, учениците се връщаха в клас.

В Пловдив като цяло идеята за тествана два пъти седмично се прие добре от повечето родители. Много голям процент от родителите бяха съгласни децата им да се върнат на чина, а с изминаване на времето и наблюдаване на процедурите броят на паралелките, които достигат 50 на 100, се увеличаваше. Проблеми имаше само в училищата е етническите квартали, където децата се върнаха няколко седмици по-късно в клас. Причината бе ниската информираност на родителите, която доведе до притеснения от различен порядък.

В края на календарната година се въведе и опцията за „зелен сертификат“. Тя бе отдавна предложена като алтернатива за студенти, но с нея от декември без тестване до училищата бяха допускани и всеки ученици на възраст над 12 години, които разполагат с такъв.

Шантавата година, за съжаление, се отрази на резултатите на учениците от важните държавни изпити. 

Припомняме, че промените в сектора се отразиха и по високите етажи. Тази година бе сменен образователният министър Красимир Вълчев, управлявал в редовното правителство на ГЕРБ. В рамките на служебното правителство, назначено то президента Радев, поста бе поет от акад. Николай Денков. Той запази шефския стол и в кабинета на Кирил Петков.

Промени се случиха и на ниво Пловдив, а директорското кресло на Регионално управление на образованието няколко пъти бе заемано от различни специалистив в сферата на образованието. 

Както с края на всяка учебна година, се надяване не само учениците, но и отговорните за тяхното образование да са научили полезните уроци на 2021 година, за да осигурят най-доброто за децата. Защото както казва Джон Дюи – „Образованието не подготовка за живота – то е самият живот“.