Данни от изследвания, отразяващи важни тенденции и изводи, свързани с икономическия ефект, интереса към култура и имиджа на града преди и по време на проекта „Европейска столица на културата“ бяха представени днес на пресконференция в Пловдив.

Обобщенията от мониторинга с изследванията е за периода 2015–2019 г. За тях говориха зам.-кметът по култура, археология и туризъм Пламен Панов, изпълнителният директор на фондацията Кирил Велчев, и ръководителят на екипа от външната организация, работила по него – Снежана Костадинова.

„Всеки град има ангажимент да проведе вътрешен мониторинг, за да може да измери различни постижения и аспекти по индикаторите, заложени в апликационната форма, с която е кандидатствал“, поясни още в началото зам.-кмета Панов и допълни, че е щастлив от факта, че значително е нараснал делът на хората, които често посещават културни събития в града, като се посочва, че през 2017 г. той е бил 28% , нараства до 40% през 2018 г. и достига 44% през 2019 г.

„Това е важно, защото една от целите на проекта е именно тази – да подобри достъпа до култура и изкуство, респективно повече граждани да посещават културни събития“, каза още Панов. За него инвестицията в динамична културна програма развива успешно града като привлекателна дестинация за културен туризъм.

Друг аргумент в подкрепа на резултатите е и нарастващият дял на посетителите на града специално за културни събития. През 2019 г. това са 38.6% от българите, което е трикратно увеличение в сравнение с 2015 г., когато това са направили само 10.7% от тях. От изследванията става ясно още и че 71% от пловдивчани са с положителна асоциация за проекта, а за повече от 50% от българите Пловдив е културната столица на България. За сравнение през 2017 това смятат 40% от тях.

За пръв път в България се прави мониторинг на т.нар. „културен индекс“, който включва доста по-широко понятие от меренето на нощувки или посетители. Това сподели изп.-директор на Фондацията Кирил Велчев и допълни, че с него се измерва и цялостното усещане за Европейска столица на културата, което е важно при отчитането на резултатите.

39 индикатора в различни области отчитат постиженията в поставените цели в мониторинга. Снежана Костадинова от екипа, работил по изследванията, изнесе данни, според които категорично се вижда широкият социално-демографски профил на посетителите, който обхваща учащи, работещи, пенсионери, неработещи, лица от всички възрасти,  от различни етноси и пол. Наблюдава се устойчиво увеличение на потока българи, посетили града. От 2015 г. техният ръст  е от 28% и достига 39% през 2019 г., което прави близо 2 млн. и 200 хил. граждани за 2019 г., се сочи още в анализа.

От оценката за изхарчените бюджети по време на посещение на културно събитие, което включва нощувки, консумация в заведения, пазаруване, детски занимания и атракции става ясно, че всеки, посетил Пловдив, е харчил средно 175 лв. по време на пребиваването си, което за последните две години като приход възлиза на около 400 млн. лева, без включени разходи за билети и транспорт.Нощувките също бележат устойчив ръст от близо 18% , а с 9% са се увеличили  приходите от тях и са достигнали  до 29 млн. лева.