1600 бебета проплакаха в УМБАЛ „Св. Георги” през 2019 г., 250 са недоносени
1600 бебета са се родили в Клиниката по акушерство и гинекология на пловдивската Университетска болница „Свети Георги” през 2019 г., като около 250 от тях са недоносени. 40 малчугани пък са проплакали от началото на 2020 г. досега. Това съобщи завеждащият отделението по неонатология в лечебното заведение проф. д-р Мая Кръстева.
„Хубавото е, че неонаталната смъртност е в много ниски проценти, по-ниски от средните за страната. Удовлетворени сме от това, което се случи през 2019 г. Надяваме се, че 2020 г. ще бъде още по-добра по отношение броя на ражданията и ще се намали и заболеваемостта на новородените. Тук обаче нещата опират и до наблюдението на бременните – нещо, което е приоритет на колегите акушер-гинеколози. Защото до голяма степен всичко, което ние наблюдаваме при бебетата, е свързано с протичането на бременността и с проблемите, които майката е имала. Те се отразяват, разбира се, и на плода, и на новороденото дете”, посочи неонатологът.
Според нейните наблюдения, се запазва тенденцията от последните години жените да раждат на по-зряла възраст. Съществува обаче и друга тенденция – на все по-млади родилки, които дори не са навършили 14 години. „Мисля, че в тази насока трябва да се работи, да се превантират тези ранни раждания. Там рискът да се раждат недоносени бебета, бебета с проблеми след раждането, е доста голям. Трябва да се обърне внимание на този контингент родилки, при които раждането настъпва във възраст, в която те самите не са готови все още да поемат родителските си задължения”, категорична е проф. Кръстева.
Дихателните нарушения след раждането и инфекциите са сред основните проблеми на малките пациенти. Специалистът посочва, че все още се раждат и деца със сериозни аномалии, въпреки че част от тях могат да бъдат диагностицирани пренатално.
Наблюденията й показват, че процентът на недоносеността се задържа в сравнение с предходните години. Задържа и процентът на заболеваемостта. Причините, за да се роди едно дете недоносено, са комплексни. Водещи са протичането на бременността, условията, при които жената живее, социално-икономическият й статус, здравната й култура, наличие на заболявания по време на бременността.