„Колкото повече пътища се строят, толкова повече коли ще има по тях, а трафикът ще бъде по-тежък”, това е една от основните концепции на известният урбанист проф. Ян Геел.  Той е един от идеолозите на съвременните градове в Скандинавия, които обръщат градовете си в място за хората, а не за автомобилите.

Не е необходимо човек да е обикалял много из европейските градове, за да знае, че там автомобилите не са добре дошли. В същото време Пловдив готви да изтегли най-големия си заем в историята, за да инвестира 103 млн. лева в пътища. Сами по себе си  повечето от тези проекти са важни – нов мост над река Марица, „Модър-Царевец”, ул. „Кукуш” и другите булеварди.

Пловдив вече изтегли един заем от 30 млн. лева  за Водния цикъл, а с тези нови 103 млн. лева на практика Общината ще бъде блокирана в следващите 10 години да намери такъв тип финансиране за други проекти, пише TrafficNews.

Големият въпрос е какво се случва с парковете, местата за отдих и свободно време? От началото на мандата, изключвайки няколко парка и междублокови пространства от районните кметове, не се е направило нищо за зелената зона на града. Въпреки всичките думи на градските власти, че зеленият град е приоритет, то тези твърдения не намират почва през най-важният фактор за реализирането на политики – бюджетът на Пловдив.

За 2021 година има заложени едва 200 000 лева за ремонта на Дондуковата градина, което е обидно малко. Вместо това имаме милиони за улични ремонти, които също са важни, но в бюджетът липса всякакъв баланс, а видно и в новия заем.

Според друга концепция в урбанизма публичните инвестиции трябва да се насочат в местата, където хората прекарват 80% от свободното си време -  паркове, зелени и пешеходни зони. Изследвания сочат именно това – хората в ежедневието си прекарват едва 20% от времето си в трафик и път. Тогава каква е логиката всички налични публични средства да се инвестират в пътища и асфалт?

Пловдив има прекрасни проекти  и още по-прекрасни дадености, които обаче оставят на заден план. Младежкият хълм, Сахат тепе, река Марица, Братската могила, Лаута – все места, за които се говори предизборно, но не и следизборно.

Градът има нужда и от изнесени фестивални зони по районите , където хората да се забавляват. Градът има нужда от повече велоалеи, по-добър градски транспорт, едва тогава Пловдив може да се превърне в място за хората.

  „Време е хората да се забавляват в градовете, а не автомобилите. Ако днес се строят основно пътища, след 10 г. ще има по-голям трафик и по-малко места за срещи и социален живот. И обратно - ако публичните инвестиции отиват за метро, бързи автобусни линии, повече велоалеи, ще се получи град за хората - с интелигентен, здравословен, щадящ околната среда транспорт, приветлив за всички пътуващи”, казва проф. Ян Геел в книгата си „Градове за хората".

Освен безсилието да се направи каквато и да е реформа в градския транспорт, от началото на мандата не се построил и един км велоалея. Със строителството само на пътища се стимулира естествено тяхното използване. Още повече, че освен нови пътища Общината трябва да мисли и къде да паркират всичките тези коли, а тази битка е повече от неравна с темпа на регистрирани на нови автомобили.

Общественото обсъждане за новия заем трябва даде отговори не само кои са приоритетните проекти, които кметът изложи, но да се намери и баланса в разпределението на парите в различните сфери на живот.  Безспорно градът има нужда от някои от изброените пътни връзки, но още по-належащо е политиките да бъдат обърнати към местата за хората.

От началото на мандата бе анонсирано преобръщането на част от ул. „Иван Вазов” в пешеходна, превръщането на ул. „Младежка” в зелена зона, социализацията на Сахат тепе, голям парково пространство със зони за атракции край Братската могила, паркът на Кан Крум. Всеки един от тези проекти би подобрил качеството на живот на пловдивчани. Логиката говори, че за да се намери баланса, част от тези проекти, трябва да бъдат предпочетен пред някои от предложните от кмета за улична инфраструктура.  Въпросът е дали това ще се случи.