COVID-19 удари България преди 1 година. Следващите 12 месеца бяха най-голямо социално, икономическо и здравно изпитание, пред което сме били изправени в новата история на човечеството.

Как COVID-19 промени родината ни, какво ни донесе и какво ни отне, как рефлектира върху всяка една сфера от битието ни? TrafficNews се опита да систематизира за вас най-важните трансформации, с които ще запомним този период. 

Близо година след обявяването на първия регистриран случай на Covid-19 в България TrafficNews попита и пловдивчани с какво свързват повратния момент, променило ли се отношението им към вируса и кои са уроците, който са научили от тази тежка и особена година.

Част от пловдивчани споделят, че винаги са наблюдавали този феномен с трезвен поглед и не считат за разумно страхът да надделява:

 „Тогава бях в чужбина. Чувстваше се напрежение в Европа, но аз не бях изплашена. Първоначален шок не изпитах. Продължавам да смятам, че това е нещо, което можем да преживеем, въпреки това е нужен умерен респект към вируса“, споделя пловдивчанка.

Други пък твърдят, че в началото са приемали вируса като нещо много плашещо и притеснително, но с хода на времето са се адаптирали към ситуацията:

„Не осъзнавах ситуацията и какво ще предизвика като реакция. Впоследствие осъзнах, че положението е сериозно, но същевременно се преекспонира“, коментира пловдивчанин.

Тази година е била различна за всички от тях. Едни не са се срещали очи в очи с вируса, други са опечалени от загубата на близки, които не са успели да „прескоча трапа“ на заболяването. Някои са загубили работата си, на други се е наложило за прекъснат образование в чужбина.

Въпреки различните изпитания, всеки от тях споменава, че тази година е променила ритъма ни на живот, но ни е научила на неща, които при други условия трудно бихме усвоили.

„Забравихме за инфекциозните болести, забравихме и да пазим т.нар. „студен резерв“ за справяне с такива ситуации. Идват времена, в които подценяването изиграва лоша шега“, анализира медицински работник.

Няма как да пропуснем да отбележим и карантината, която по същество беше несравнимо преживяване. Тя остави улиците ни пусти и сърцето на Пловдив спря да бие. В личностен план всеки я преживя различно, но историято определено ще помни този период, в който сякаш някой натисна бутон "пауза" на живота. 

Преди година единственото развлечение на открито беше пазаруването в супермаркетите, пред които се извиваха и гигантски опашки. В самото начало на здравната криза някои дори предпочитаха да се презапасяват с продукти от всякакъв порядък, с което да си спестят честите излизания навън. Припомняме ви, че други обаче смятаха, че продуктите в магазините ще се изчерпат изцяло, а презапасяването беше застраховка "екзистенц-минимум". 

Всяка извънредна ситуация ни поставя пред изпитания, а за да ги преодолеем, трябва да направим своите изводи. А урокът, който годината на Covid-19 ни даде:

„Когато отсъства знание и съзнание, нахлува страхът“, категоричен бе пловдивчанин.