COVID-19 удари България преди 1 година през март 2020. Следващите 12 месеца бяха най-голямо социално, икономическо и здравно изпитание, пред което сме били изправени в новата история на човечеството. 

Как COVID-19 промени родината ни, какво ни донесе и какво ни отне, как рефлектира върху всяка една сфера от битието ни? TrafficNews се опита да систематизира за вас най-важните трансформации, с които ще запомним тази една година. 

В тази част ще разгледаме как се промениха икономиката и бизнес климатът у нас. 

БВП 

Излишно е да се посочва, че икономиката на целия Европейски съюз се свива през последните 12 месеца. Тя е силно повлияна от мерките за борба с разпространението на вируса, които са твърде ристриктивни за редица сфери в стопанството. 

Брутният вътрешен продукт (БВП) е най-често използваната мярка за определяне на развитостта на икономиката. БВП представлява общата стойност на всичко произведено в една икономика /без сивата икономика/. 

Според експресните оценки на НСИ за четвъртото тримесечие на 2020 г. БВП в номинално изражение достига 32 076.9 млн. лева, като това представлява намаление с 3.8% спрямо същото тримесечие на предходната година. Реализираната добавена стойност през четвъртото тримесечие на 2020 г. е 27 778.1 млн. лeвa и също е 3,8% по-ниска от четвъртото тримесечие на 2019. 

Справедливо е обаче да се отбележи, че през годината спадовете и възстановяванията в БВП са били далеч по-динамични. В най-критичните месеци на първата ударна вълна на COVID-19 април-юни БВП се скрива с 10,1% на база първото тримесечие на годината, а рецесията е последвана от ръст, но не и такъв, който да възстанови предкризисните нива. 

Пазар на труда

Безработицата и заетостта у нас също лавираха, пряко свързани с последователните вълни на пандемията и ограничителните мерки. Така март, април и май, които преминаха под щурма на Бюрата по труда, ще останат в историята като месеците с най-голям ръст на безработицата. 

През последното тримесечие на 2020 г. коефициентът на заетостта за населението на възраст 15-64 навършени години е 68.8% или с 1,2% по-нисък от края на 2019.

За тази една година около 423 400 души са останали без работа, а 255 500 са постъпили на работа. С други думи около 167 900 работни позиции и хора са изключени от пазара на труда. И това е само официалната статистика от Бюрото по труда. Всички онези, които не са минали през него поради ред причини, остават вън от данните. 

Логично безработицата се е увеличила от 4,1% в края на 2019 до 5,2% в края на 2020. Това означава, че безработни се водят общо 173 100 души. Има обаче и трета група - тази на икономически неактивните. Те са нито заети, нито безработни, тъй като за да си безработен трябва да искаш да работиш, т.е. да си търсиш работа. Икономически неактивните са огромен дял - 1 202 800 души, или 27.3% от населението в т.н. активна възрастова група 15-64 г.Тук е моментът да отбележим, че икономически неактивните, макар и с незначително малко намаляват от края на 2019 година. Причината е необходимостта все повече хора от едно домакинство да се включват поне с желание и активно търсене на работа към попълване на семейния бюджет. 

Своя пик така наречените NEEТ /Неработещите, неучещи и необучаващи се млади хора/ достигнаха през първия пик на пандемията - цели 19% от хората на възраст между 15-29 години. За сравнение преди пролетта на 2019 този процент е бил 16%. 

Бизнес

Промишленото производство не успя да нарасне и строителната продукция отчита лек спад, като тези данни са още два признака, че икономиката на ЕС е отслабена от подновените при втората вълна на пандемията мерки за ограничаване. 

Общият индекс на промишленото производство в края на 2020 регистрира понижение с 3.3% спрямо декември 2019 година. Строителната продукция отчита малко под 6% спад. 

Около 13% от общият спад в оборота в търговията на дребно, без да се брои търговията с автомобили и мотоциклети. Износът от страната е спаднал с около 6,9% или 4000 млн. лева, а вносът с 10,6% или с 6430 млн. лв. Най-голям е спадът в интеракция с трети страни, т.е. такива извън ЕС, тъй като за тях имаше особен режим по време на Ковид-19.

Най-засегнати бяха обаче не производството и търговията, а сферата на услугите начело със сектор туризъм и всички свързани с него звена. 

С над 70% са намалели както приходите от нощувки, така и броят на идващите у нас. Пътуванията на българите също са силно ограничени с над 70% на годишна база. 

Транспортът като скачен съд за търговията, но и за производство и търговия, също понесе трудно пандемията. С около 55% намаляха полетите в България.