Пътят на сърцето минава съвсем близо до Кръстова гора. Така се казва екопътеката, която започва от село Борово. Едно красиво кътче на Родопите, което е само на 56 км от Пловдив и определено заслужава да се посети. В селцето има къде да похапнете, а в района има къде да се поразходите.

В центъра на Борово има площад, до който може да паркирате и да се ориентирате към къде да поемете.

Първият ви вариант за разходка е по екопътеката, а вторият до параклиса "Възнесение Господне", който е „кацнал“ на най-високата точка в селото.

Селото също е много красиво и поддържано, като заради близостта си до Кръстова гора има много хотели и къщи за гости. Археологически разкопки показват, че районът е бил населяван още  през 5-4 век пр.Хр. За пръв път обаче името му се споменава през 1083 г. в писмени устави от византийския военачалник Григорий Бакуриани, отнасящи се до монашеската общност в Бачковския манастир. До средата на 17 век, макар и под османска власт, християнството тук изживява подем – строят се църкви и параклиси, развива се просветна дейност, поддържат се традициите. 

Още преди табелата за Борово погледът ви ще бъде прикован към параклиса „Възнесение Господне“.

Храмът се намира след селото, но е разположен на високо и разкрива панорамни гледки. Може да се разходите до там пеша, а може и с лек автомобил. Поемете по пътя за Кръстова гора и малко след селото ще видите отбивка в дясно.

Параклисът е построен през 2006 година, като мястото му не е избрано случайно, то е тачено още от древни времена. Съграден е с лични средства на местното население.

За екопътека Пътят на Сърцето си отделете малко повече време. Началната точа е от черквата „Рождество Богородично", в центъра на селото, като пътеката се състои от три маршрута - Походът на Усмивката, Походът на Вярата и Походът на Светлината.

В центъра на Борово има карта на трите маршрута, а те също така са и добре маркирани. Ако искате да обиколите и трите маршрута ще ви трябва около 2.30 часа.

По пътеките са изградени параклиси, чешми и кътчета за отдих. Редуват се открити и горски участъци, разкриват се красиви гледки.

Ето и подробно описание на трите маршрута от сайта на село Борово:

Походът на Усмивката

Началото на маршрута е в центъра на селото от черквата „Рождество Богородично“, оттам стръмно се изкачва към каменна чешма с лековита вода и параклиса „Св. Неделя“ и по красива панорамна пътечка извежда извън селото до коларския път, който плавно се движи през вековна букова гора, извежда до най-новия параклис на селото „Св. Спиридон“ и през няколко пресечени поляни извежда до най-високата точка на маршрута - параклиса „Св. Петър и Павел“ (1090 м.). На връщане пътеката се спуска на серпентини през ниска дъбова гора и стига до красива седловина, в която е построен параклисът „Св. Георги”. На около 100 метра в южна посока от него има дървена беседка за почивка с чудна гледка към селото. От тази точка маршрутът е естествено свързан с друга еко-пътека, която извежда до град Лъки (3 часа). Връщането към селото става обратно през параклиса „Св. Георги“ и през малка зелена пътечка с няколко чешми или директно по коларския път.

Цвят на маркировката: син

Походът на вярата

Началото на маршрута е от центъра на селото, от там се изкачва към каменна чешма с лековита вода и параклиса „Св. Неделя“. Стръмно изкачване извежда до последните къщи на селото в подножието на скалната игла (Чучуль скала), а от там пътеката завива в ляво и минава през естествена скална ниша (пещера), в която навремето са гледани животни.

При горния изход на нишата, веднага вляво, има възможност за изкачване на скална площадка с прекрасна панорама към селото. Пътеката минава между и над скалите, прави няколко красиви отбивки към скални площадки - идеални места за наблюдение на птици и диви животни.

Отбивка в дясно от пътеката води до уникална скална тераса, на която има огромен камък с естествено графично образувание на кръст. Маршрутът извежда до параклиса „Св. Дух” и скална пирамида, най-високата точка в маршрута (1096 м.).

На около 300 метра в гората, зад параклиса „Св. Дух”, се намира местността Зараница – древно светилище, близо до което има чешма с ледена букова вода.

Връщането става по коларския път, от източната страна на параклиса. На около 100 метра по него, от дясната страна се вижда разклонение, маркирано с каменни пирамидки. Пътеката стръмно се спуска през залесена местност и извежда над параклиса „Св. Неделя“.

Ако се продължи по коларския път, този маршрут може да бъде съединен с Похода на Светлината, който извежда до параклиса „Св. Илия” и/или „Св. Спас”.

Походът на светлината

Началото на маршрута е от храма „Св. Спас”. До него може да се стигне по красива панорамна пътечка, която започва на около 300 м. източно от центъра на селото, минава покрай стара плевня и извежда от горната част на завоя за „Св. Спас“.

Вторият начин е да се изминат 400 м. по асфалтовия път в посока към Кръстова гора. Походът на Светлината минава през параклиса „Св. Константин и Елена“ и извежда стръмно нагоре към билото до коларския път. От него в източна посока, по коларския път, може да се направи лъч до параклиса „Св. Илия“.

На около 500 метра след излизане на коларския път маршрутът рязко свива на запад и слиза по браздата между ливадите, за да отведе до местност с редки растителни видове и уникални скални образувания, наречени „Стъпалата“.

Пътеката е обозначена с каменни пирамидки, жълти дървени стрелки и цветна маркировка.

Този маршрут може да бъде съединен с Похода на Вярата, който извежда до параклиса „Св. Дух“, ако се продължи по коларския път в посока север към билото.