Лятото е идеалният сезон, в който да покорим поне един от магичните върхове, които извисяват снага в планините на България. Маршрутът, който ви предлагаме днес не е близо до Пловдив, но никога не бихте съжалявали, ако тръгнете на разходка към Пирина. 

Хубавото време днес също е налице така че... кой би отказал на един преход, изпълнен с чист въздух и прохлада, в комбинация с прясна пъстърва и бира, изстудена във водите за езеро? 

Сигурни сме, че вече сме ви заинтригували и планирате часа на тръгване! Дестинацията е мощният връх Безбог и хижата с удивителното Безбожко езеро, които станаха особено популярни сред любителите на Балкана в последните години, пише TrafficNews.

Въпреки, че върхът е сред най-високите гранитни върхове в Пирин, не се бойте! Дори да не сте опитни планинари, маршрут не е толкова тежък и е подходящ за начинаещи, та дори и за деца. А добрата новина е, че има и лифт, с който целта е още по-достижима. 

Пътят до там от Пловдив минава през Юндола, слиза в Разложката котловина, преминава през курортния град Добринище и стига до хижа Гоце Делчев.

Тук, на 1485 м.н.в., има много ресторантчета, предлагащи прясна риба и традиционни за региона специалитети. Има и няколко сергийки, които привличат туристите с ръчно изработени магнитчета и амулети, както и домашни сладка от горски плодове. 

От тук към хижа Безбог отвежда двуетапен лифт, а билетчето за отиване и връщане е на цена от 18 лева, а работното време от 8:30 до 17:00 часа. Пъплейки спокойно нагоре, ще имате възможността да се наслаждавате на прекрасните природни пейзажи около вас.  

Не след дълго пред погледа ви ще се открие прекрасната хижа Безбог, която е сред най-добре поддържаните и модерни в момента. Ако обаче искате да пренощувате там, имайте предвид, че трябва да направите резервацията си доста по-рано. Хижата разполага с прекрасен ресторант, в който се предлага прясна пъстърва и още редица вкусотии, като работи за посетители през целия ден.

Няколко крачки и вече сте край лазурните води на Безбожкото езеро, а около него има още един ресторант, където поднасят бира изстудена в езерото, най-различни специалитети приготвени на скара, ароматен чай и капучино. 

Маршрутът за върха тръгва през мостче по десния бряг на Безбожкото езеро.

Следва стръмно изкачване на участък, наречен Душевадката, който може бе и първото предизвикателство за туриста. Преминаването му не е леко, но грандиозните пейзажи около вас ви карат да забравите за умората. Обръщайки поглед назад в далечината се виждат останалите под нас езеро и хижа - приказна гледка, сякаш извадена от картичка. 

След преминаването на стръмния участък е откриват нови красиви гледки - към Попово езеро и връх Джангал над него, а пътеката се разделя. Надясно трябва да поемете за връх Безбог, а наляво за Попово и Тевно езеро. Следва стръмно изкачване към седловината между връх Безбог и връх Полежан. 

Някъде по средата на баира вдясно се отклонява пътека към заветната цел, като това е един от вариантите за атакуване на връх Безбог. Другия вариант е от седловината горе да хванете към върха, като от там също има пътека.

Теренът тук е сравнително по-лек, около вас отново красотата е безкрайна и може да спрете за кратка почивка, за да се заредите със сили, тъй като от тук предстои най-тежката част от маршрута – стръмно изкачване, главно по каменни сипеи.

Големи камъни са застанали един върху друг и въпреки, че изглеждат стабилни - внимавайте! Стъпвайте бавно, тъй като много от тях се клатят и може да се килнат. 

Това финалната права! И ето, че пред очите ви се открива огромен кръст, българския трибагреник и мощтта на връх Безбог, който е на 2645 метра н.в. 

От върха се откриват едни от най-пленителните гледки в Пирин, които не могат да бъдат уловени от камерите на нито един телефон. Те попиват в очите и сърцето, карайки те да настръхнеш и да се поклониш пред България. Цялото изкачването от хижа Безбог до връх Безбог отнема около два часа, но ви уверяваме, че си заслужава всяка направена крачка. 

Легендата за името на връх Безбог

Всъщност легендите са няколко, но може би една от най-популярните е свързана с турско време. Когато към Добринище се насочила турска орда, чиято цел била да наложи исляма над българското население. Българите обаче не искали да бъдат помохамеданчени и решили да измамят нашествениците, като се скрили високо в планината. Тяхната надежда била турците да се заблудят, че минават през изоставено село и да си продължат по пътя. Но за зла участ, мястото се харесало от турците заради минералните извори и разпънали там бивак. Когато българите осъзнали, че турците нямат намерение да си тръгнат, изпратили своите първенци да водят преговори за това да запазят вярата си. Турците обаче не били сговорчиви и обезглавили пратениците. След което нападнали хората горе под върха и ги изклали до последния човек. Клането било толкова ужасяващо, че от кръвта на българите водата в езерото задълго останала червена, за да напомня зверството, извършено спрямо тях на мястото, където нямало Бог, който да ги спаси. И днес, когато се загледате в дъното на езерото, ще забележите леко червения оттенък на пясъка.

С гордост и бодра крачка вече може да поемем надолу, обратно към хижа Безбог, а най-гладните ги очаква прясна рибка и напитки за утоляване на жаждата. Ако, пък гоните лифт, изберете някое от ресторантчетата край хижа Горе Долчев. 

Последните минути на лифта при нас бяха особено магически, тъй като пътешествието ни приключи под звука на една от най-обичаните български песни - Притури са планината. 

Дългият ден приключи с удивителен залез, който бе обагрил небето в пастелни цветове край Пазарджик.