Районът около Бачковския манастир безспорно е една от най-популярните дестинации край Пловдив.  Ежедневно Бачково гъмжи от народ, без значение дали е делничен или почивен ден. Пътеките и полянките са добре утъпкани, а ароматът на скара се носи навсякъде. И няма как да е иначе, тъй като има за всекиго по нещо. Всеки може да намери своето забавление и да получи това, от което има нужда. Било то дълга разходка, пикник на оживено място или на съвсем затънтено такова, барбекю край реката или просто малко разнообразие от скучното ежедневие.

Нашата виртуална разходка в района ще ви разведе до две живописни пътеки – до Сливодолското пъдало и местността Клувията.

Започваме от най-високия водопад в Родопите. Началото на пътеката е след втория тунел в посока Асеновград – Смолян, малко след село Бачково. Може да оставите автомобила си до рибарика и да тръгнете по пътеката, чиято изходна точка е от дясната страна на тунела. Има и поставена табела, разказва TrafficNews.

Разстоянието главния път до водопада е 2 км и отнема около 40-50 минути, в зависимост от вашето темпо. Пътеката е добре маркирана, има и поставени табели.

Пътеката е подходяща и за начинаещи туристи, като в по-голямата си част е равна, само в последните няколко стотин метра денивилацията може малко да ви измори.

Малкото препятствие си заслужава напълно заради гледката, която ще се разкрие към водопада.

Той е с височина от 49 метра. Докато стигнете до него ще преминете през няколко мостчета и дървени стълби и ще видите още няколко малки водопадчета на река Сливов дол.

И така след като вече сте се поизморили от разходката може да се върнете в Бачково, където да презаредите сили. Избор на заведения там определено има, така че ако не си носите храна няма да останете гладни.

Втората част от маршрута тръгва от Бачковския манастир. Разбира се има и планински маршрут, който може да ви отведе от Сливодолското пъдало до манастира, без да използвате колата и главния път, но ние сме избрали по по-мързелия начин.

Местността Клувията е част от резервата Червена стена. Оттук тръгват и по-дълги туристически маршрути, като например този за хижа Марциганица и пещерата Добростански бисрер. Ако искате да стигнете, обаче само до пещерата с иконата ще ви отнеме около половин час. 

И тази пътека няма стръмни участъци и се изминава бързо. Преминава се през костницата, която е построена през 1083 г. Състои се от 2 етажа. На първия се намират гробовете на 14 монаси, а вторият е служил като църква за опело. В двора се намира манастриското гробище. На осем години гробовете се отваряли и костите се премествали в криптата на първия етаж.

Малко след нея ще видите и голяма поляна, на която има пейки и маси. Горска пътечка пък ще ви отведе до красив водопад, който е с височина около 7-8 метра.

Следва аязмото “Покров Богородичен” със скит “Св.Клувия” (монашеска обител за един човек). В двора му има два внушителни вековни чинара, които са надвиснали като стражи.

Като видите и голямата табела за резерват „Червена стена“ трябва да се отклоните наляво, за да стигнете и до пещерата.  Там е била скрита и намерена Чудотворната икона на манастира, нарича се Клувия (клетка-гр.) – обградена от високи скали, наистина прилича на скална клетка.

Сега мястото е обект на поклонение от вярващите, бидейки свързано с Иконата и посещения на туристите, заради живописното си разположение, в подножието на Червената стена – отвесна скала издигаща се на 1500м н.в. До него води планински път, следващ извивките на извиращата в подножието на скалата река.

От времето на Византийската империя до днес тук се провеждат литийни шествия. Легенда разказва, че чудотворна икона на Света Богородица е изнесена от Бачковския манастир по време на Османското робство, за да я скрият от нашествениците в планината. През ХVІІ век е открита от две деца и върната в манастира. Незнайно как иконата изчезва и я намират отново в скалите, където е била скрита. След като правят отделен олтар за иконата на Св.Богородица, тя спира да изчезва. Всяка година в понеделника след Великден се извършва шествие, което повтаря пътят на иконата до Клувията и обратно.

Резерват “Червена стена“ през 1977 година влиза в световната мрежа от биосферни резервати по програмата "Човек и биосфера" на UNESCO.

В местността растат 645 вида висши растения, 38 от които са включени в Червената книга на България. В „Червената стена” се срещат множество различни български и балкански ендемити. Тук растат изключително редки и ценни представители на флората, като венерина пантофка (орхидея, която в България се среща единствено тук), силивряк, вълче лико, родопска съсънка, родопски лен, родопско лале, родопска горска майка, грудков здравец, тис, халерово котенце, персийска морина, пистация (шамфъстък, фисташка), червена хвойна и много други, някои от които се срещат единствено в Родопите.

Разнообразието на дървесните видове също е огромно. В различните части на резервата, в зависимост от надморската височина се срещат дъб, бук, мъждрян, полски клен, келяв и воден габър, черен и бял бор, ела, бреза, явор, шестил и други. Речните долини и ниските части на резервата са заети от широколистни гори, като с нарастване на надморската височина горите преминават в иглолистни.

Резерватът обхваща местообитанията на огромен брой животински видове. От представителите на птиците се срещат над 60 вида, 16 от които са включени в Червената книга на България. По-разпространените представители на птичия свят, които могат да се наблюдават тук са скален, малък и кръстат орел, осояд, белоопашат и обикновен мишелов, дрозд, кос, сиво каменарче, сойка, качулат и черен синигер, обикновена ветрушка, лещарка, черен щъркел, гарван и много други. В резервата се срещат мечка, вълк, лисица, елен, дива коза, заек, шипобедрена костенурка, таралеж, змиеок гущер, тънък стрелец (стрелушка), а реките са богати на земноводни обитатели и риби.