През последните години планинският туризъм стана някак си модерен. Малки и големи тръгват из балкана, за да разнообразят уикендите си, да покорят някой нов връх или просто да си починат сред природата. Все повече се обсъжда и темата за това колко пренаселени стават едни от най-известните дестинации. И ти без значение от степен на трудност или дължина на прехода. Някои планински маршрути станаха по-посещаеми от централните части на големите градове у нас. В крайна сметка в тази мода лошо няма, стига всеки турист или инвеститор да опазва природата. Както се казва планина има за всеки – и за тези, които искат да са напълно сами, както и за тези, които предпочитат нещо „по-комерсиално“. Напълно логично, по-голямата част от пътеките и маршрутите из Витоша, не отстъпват по популярност и посетители на „Витошка“. Планината е съвсем близо до столицата и служи за спасение от жега или скука на стотици хиляди софиянци, пише TrafficNews.
За това и впечатление прави, че е една от най-добре урбанизираните планини. Така де, много диви кътчета няма, но за сметка на това където и да се обърнеш има хижи, ресторантчета, табели, алеи, мостчета и стълби. Разбира се, най-желаната цел е първенецът в планината – Черни връх, който е висок 2290 метра.
Най-популярният маршрут е през хижа Алеко, като до нея може да стигнете или с лифт от Симеоново, или с кола от Драгалевци. Следват 3 км, което се взима за около час и половина и пристигате до крайната цел.
Ако, обаче имате повече време и желание за разходка ви препоръчваме маршрутът от Златните мостове. Той е около 8 км в посока и отнема 2.30-3 часа.
За да стигнете до Златните мостове трябва да преминете през квартал Бояна, а след продължавате по широк асфалтов път до местността. Разстоянието е 14 км, а до забележителността ще намерите и паркинг. Имайте предвид, обаче че няма да сте единствените туристи в района, така че може и да е трудно да си намерите места за паркиране.
Местността Златни мостове (1390 м н.в.) се намира в средното течение на Владайска река Впечатляващи са огромните овални каменни блокове от сиенит (морени) по широкото корито на реката. Те изцяло покриват водното течение, за наличието на което човек само се досеща по приглушения тътен. Повечето морени, са покрити с жълтеникави лишеи, които, огрети от слънцето, придобиват златист цвят. Това е едно от обясненията за наименованието на местността.
От Златните мостове трябва да се отправите към хижа Кумата. До там се стига и с кола, а пешеходно разстоянието ще ви отнеме около 50 минути. За целта тръгвате от дясната страна на морените по стълбите на горе. Има изградени пейки, мостчета и достатъчно табели, за да не се изгубите.
Хижа „Кумата” е строена на няколко етапа, за да добие сегашния си вид. Наименованието й е свързано с прякора на Крум Новаков – Кумата, дал идеята за построяването й. Строежът започнал през 1927 г., когато бил завършен първият етаж. После хижата била достроявана няколко пъти. Пострадала значително от ветровала през 1956 г., но после в кратки срокове била възстановена.
Следващият етап на маршрута от хижата до Черни връх ще ви отнеме около 2 часа, като денивелацията е 566 метра. Към първенецът на Витоша пак трябва да поемете по стълби, които започват от хижата, а след това да следвате коловата маркировка.
Тя представлява поредица от метални колове, на чиито върхове върху триъгълни табелки на жълт фон са изписани номерата на жалоните. След около 20 минути ще стигнете и до местност Конярника където има чешма. Пътеката за Черни връх се изкачва стръмно нагоре, на юг, успоредно на ски влека. Вдясно от нея има нискостъблена иглолистна гора.
При кол № 74 е каменната постройка на малкия заслон Седлото. Той носи името на едноименния връх (2108 м н. в.), който се вижда малко по-нагоре, вдясно от пътеката. Заслонът представлява сграда с две помещения. Изграждането му било наложено от факта, че в тази най-висока част на планината през всички годишни сезони времето бързо се променя и често рязко се влошава.
Разстоянието от заслон „Седлото” до Черни връх (където е кол № 1) се изминава за около 40 мин. След малка заравненост започва стръмно изкачване към върха. Идва и най-сладката част – покоряването на върха, както и връщането, което винаги е по-леко и приятно.
